Предизборно се копае и под дъното

Десетки хора ден и половина протестират самоубийствено под земята. Стотици солидарни на повърхността се готвят да затварят пътища. Огнищата на миньорския бунт срещу властта са три рудника. С общ собственик, който сега отново е тръгнал на избори.

За Христо Ковачки и ЛИДЕР е казано много. От самата партия се наложи да изпишат и изговорят още повече, за да отговорят на обвиненията за класически корпоративен вот, отправяни към тях през годините.

Нерядко даже синдикатите у нас (за които миньорите са един от последните източници на „жива сила“) се налага да се кълнат с ръка на сърцето, че не са „активирани“ от бизнесмена, оправдан от ВКС за укриване на данъци.

Преди няколко месеца подчинените му отново бяха в обяснителен режим – след като се разбра, че бобовдолските миньори са принудени буквално да се бият за оскъдните хранителни продукти във ведомствения магазин. На фона на информации за  „инструктаж“ кого да подкрепят те в тъмната стаичка.

„Миньорите не са интелигенция, с тях така се работи", коментира скандала бившият зам.-председател на ЛИДЕР доц. Мария Пиргова. Тогава явно и държавата беше на същото мнение, след като разсрочи 41 млн. задължения на бизнесмена.

Няколко месеца по-късно, отново сме преди избори, при това – много по-важни. За пътя, по който ще тръгне България, но и за това кои олигарси ще бъдат в кръга на облагодетелстваните от държавата. Това е битка на живот и смърт, в която всички средства са разрешени. Всички коалиционни партньори – също.

Днес не би трябвало да има ваучери за храна, годни само за „правилните“ магазини, но за хиляди български семейства все още оцеляването зависи от настроението и плановете на някои, който играе много по-голяма игра.

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/regionalni-novini/minyori-na-kovachki-se-obedinjavat-sreshtu-nek.html

И за когото отрудените хорица със забавени неясно от кого заплати са само пешки – ще ги сложи под земята, ще ги подреди на пътя, ще ги сбие с полицията на жълтите павета. Оставени на волята на ръката, която ги мести (под заплахата, че иначе ще хване химикалката и ще ги изпосъкрати), пешките се налага да изпълняват. И да преглътнат обидно ниските възнаграждения за непосилния труд в опасните галерии.

Единственият цинизъм, който към 14:30 часа на 19 септември 2014 г. ни е спестен, е слизането на кандидат-депутати, които да окуражат протестиращите за пред телевизията. Въпрос на време е.

(Бележка от 15:00 часа на същия ден - случи се)

С малък морков и огромна тояга със сигурност се печелят гласове – даже някои партии вземат и властта или поне се превръщат в „незаобиколим фактор“. И винаги ще е така, докато държавата мълчаливо толерира частната собственост върху човешки същества – били те миньори, тютюнопроизводители, строители или други.

Не е чудно, че само 1% от хората очакваше честна битка на идеи преди парламентарните избори. Наближи ли Денят Х, всички задръжки падат и политиката се насочва към дъното. За да може след колизията си с него да продължи да копае.