Всичко започна с няколко прости въпроса. Въпроси, които щяха да го изстрелят до върха на властта. Първо попита народа си: „Съгласни ли сте страната да се оттегли от Лигата на нациите?“. И народът каза – да.
След това попита същия народ: „Съгласни ли сте да слеем позицията на президента с тази на премира?“. И народът каза – да.
След година попита народа си за трети път: „Съгласни ли сте да анексираме Австрия?“. И народът каза... да.
Всички знаем какво следва. Но след тези референдуми, с които Адолф Хитлер легитимира стъпките си към всеобщата световна катастрофа, германците никога повече не си и помислят да организират референдуми, спомняйки си точно въпросите, с които нацизма си проправя път под общото одобрение на обществото.
Защото както обичал да казва и Хитлер – „Аз изпълнявам волята на народа си“.
За щастие, тези времена би трябвало отдавна да са зад гърба ни, но голямата историческа поука е, че обществата, в своето моментно отчаяние, крайности и емоции, могат да вземат решения, които да объркат живота за поколения напред. Като онзи момент, в който в древна Елада, гражданите на Атина гласували на референдум „Да бъде ли убит Сократ?“.
Отговорили с „да“ и убили Сократ, чиято смърт е резултат от ... референдум.
Представете си сега референдум у нас, в който някой ни пита – да бъде ли бит с камъни този или онзи в центъра на стадион „Васил Левски“? Какъв ще е отговорът според вас?
Референдумите на теория звучат справедливо – директен акт на демокрация. Но на практика – всяка диктатура или популизъм често започва с идея за референдум.
След Хитлер, в Западния свят винаги много са внимавали с референдумите. А на Изток – точно обратното. Комунистическата власт потапя България именно след „народен референдум“. Същите референдуми се провеждат във всички страни отвъд Желязната завеса. Затова и републиките ни се нарекли „народни“. Защото „народът е решил“ и „властта е в ръцете на народа“.
Това продължава и днес. Спомнете си за „референдумите“, с които уж територии от Украйна „поискаха“ да се присъединят към Русия. И Путин просто реши да изпълни „волята народна“… и кръсти Донецка „народна“ република и Луганска „народна“ република. Защото „народът на референдум поискал“.
Странни неща се случват в България напоследък. Отново се събират подписи за референдуми. На нашите плещи се прехвърлят въпроси, за които обикновено нямаме нито достатъчно информация, нито експертиза. Тогава идват политическите послания, които опростяват още повече въпросите. Те могат да направят популярни непопулярните, но като цяло референдумите в демократичния свят разделят обществата.
Защото всеки референдум в модерния свят е съпроводен със зверска дезинформация по всички социални канали, невиждана по мащаб в миналото. Това не прави хората по-информирани, прави ги по-поляризирани. Защото няма голям политически процес, който да се свежда само до „да“ или „не“.
Когато Дейвид Камерън инициира референдума за Брекзит през 2016, той го прави с идеята веднъж завинаги да отслаби позициите на политическите си опоненти, които са противници на ЕС. Но точно в този исторически момент обществото възприема въпроса като за и против имиграцията на фона на сериозни икономически проблеми. И бум – британците са вън, след „Глупостта на века“, както много английски анализатори нарекоха Брекзит.
Защо „глупост“, казвате си вие? Защото британците се разделиха на две почти равни половини. Можем ли да кажем, че референдум като Брекзит има пълна обществена легитимност? Не, защото за излизане от съюза гласуваха едва 4% повече, от тези които искаха да останат. Този референдум има легитимността на мнозинството, но не и на обществото.
В този смисъл, много ми се иска да видим повече политици, които предлагат решения, готови да носят отговорност за тях, а не да подхвърлят въпроси и прехвърлят отговорност върху една част от обществото, които биха гласували така, както на самите инициатори им се иска.
В крайна сметка, всеки избор, който правим е огледало на нашата представа каква България искаме – а политиците и партиите са точно отражение на нашия колективен манталитет. В този смисъл, техният избор също е плод на народната воля и избор, без тя да е ограничена само до отговорите с „да“ или с „не“.
Всичко останало в момента прилича на рулетка. Руска рулетка.
