Шестнадесет души загинаха на 1 ноември 2024 г., когато козирката на основната железопътна гара в Нови Сад, която наскоро беше ремонтирана, се срути. Според критиците бедствието разкри проблеми, далеч надхвърлящи некачественото строителство, и постави началото на най-мащабното младежко протестно движение в Сърбия след падането на Слободан Милошевич.
Точно 2 години по-късно студентското движение спечели безапелационно изборите в Сърбия. Още снощи Вучич призна загубата.
От гняв срещу корупцията до искания за предсрочни избори
Първоначално гневът на студентите бе насочен като цяло срещу политическата система, която те смятаха за корумпирана и репресивна и обвиняваха за некачествения ремонт на железопътната гара. През последните месеци обаче все повече от тях започнаха да формулират конкретни искания, включително за предсрочни парламентарни избори, които да доведат на власт нова политическа класа, пише The Guardian.
„Ако след всичко случило се новото правителство не осигури справедливост за 16-те жертви на срутването на козирката, то ще го сполети същата съдба като сегашното“, заяви миналата седмица Ходжич, студент от предимно мюсюлманския град Нови Пазар.
Студентското движение заявява, че е събудило духа на поколение, което доскоро е било убедено, че политиката е безсмислена, и е увлякло със себе си голяма част от сръбското общество.
Студентите поискаха рестарт на политическата система
Въпреки продължителната масова мобилизация Вучич остана на власт и без колебание определя демонстрантите като „страхливци и нещастници“, докато ръководи държавен апарат, до голяма степен контролиран от неговата партия.
През декември миналата година, когато за първи път започнаха да се събират на демократични пленуми, за да обсъждат тактиката и стратегията си, единството им се основаваше на общия отказ да взаимодействат с утвърдените политически институции. „Системата трябва да бъде рестартирана независимо от политическите партии“, заяви той. „Това може да се случи единствено чрез студентската изборна листа, която няма да се ръководи от партийни интереси, а от принципите на справедливостта, солидарността и съпричастността.“
Опасения, че влизането в политиката може да промени движението
Някои студенти обаче предупреждават, че навлизането в изборната надпревара крие риск от размиване на първоначалните идеали на движението.
През последните месеци властите задържаха десетки университетски студенти и други протестиращи в опит да потушат съпротивата. Полицията беше обвинена в прояви на насилие срещу демонстрантите, включително побои и произволни задържания. От полицията отричат обвиненията.
„Студентите бяха изтощени и подложени на постоянни медийни манипулации, репресии и опити за проникване в движението“, заяви Цветич. „Призивът за избори беше наложен като „неизбежна следваща стъпка“, но в същността си означаваше връщане към същата система, която първоначално отхвърлихме.“
„Студентите ни събудиха от колективната ни апатия“
Въпреки че няма съгласие как студентите да използват политическата сила, която са натрупали чрез протестите и блокадите, почти всички са единодушни за постигнатото от движението досега.
„Студентите ни събудиха от колективната ни апатия. За първи път от десетилетия почувствахме, че имаме силата да предизвикаме промяна и да поемем нещата в собствените си ръце“, заяви Маноилович. Вучич се противопостави на призивите за предсрочни избори. Той определи протестите като координирана кампания, целяща да дестабилизира Сърбия, и обвинява западните правителства във външна намеса, без да представя доказателства за твърденията си. В писмо до вестник The Guardian през лятото той написа: „Сърбия е демокрация. В страната ще се проведат избори преди крайния срок през 2027 г., както се случва неизменно вече повече от десетилетие, а междувременно се постига напредък в реформите на изборния процес.“
Победата на студентите в Сърбия
02:40
Протестиращите обещават да не се отказват. „Студентите ни учат как да се борим за по-справедливо общество, защото изборите сами по себе си няма да променят всичко. Ето защо трябва да запазим това, което студентското движение създаде: постоянното гражданско участие. По този начин ние сме наследили неговото дело“, заяви Маноилович.
Александър Вучич призна поражението си след историческите избори в Сърбия, студентското движение печели мнозинство
Предварителните резултати показват победа за студентската листа
Дългогодишният лидер на Сърбия Александър Вучич призна поражението си, с което се очертава тектонична политическа промяна след исторически избори, на които все по-авторитарният лидер се изправи срещу студентско движение, протестирало в продължение на две години срещу неговото управление.
Вучич се позова на предварителни резултати, според които избирателите категорично са подкрепили студентите, като така те потенциално могат да получат мнозинство в 250-местния парламент на страната. „Все още нямаме окончателни резултати“, заяви Вучич пред привържениците си в централата на своята партия в Белград. „Въз основа на представителна извадка е ясно, че сме загубили тези избори. Студентската листа спечели. Тя ще има между 135 и 140 места, а ние ще имаме 105", пише The Guardian.
Представителна извадка на социологическите агенции CeSID и IPSPS показва, че кандидатската листа на студентите ще има 138 депутати, докато дясната Сръбска прогресивна партия (SNS) на Вучич получава 104 места. Според социолозите останалите мандати вероятно ще бъдат разпределени между партиите на етническите малцинства.
Празненства в Белград след признатото поражение на Вучич
След като стана ясно, че 12-годишното управление на Вучич е към края си, по улиците на Белград и други градове избухнаха празненства. В столицата 43-годишната Ивана не скриваше радостта си. „За мен е като новогодишната нощ, сякаш празнуваме три пъти Нова година наведнъж“, каза тя. „Най-накрая отново можем да дишаме свободно.“
Тя добави, че се надява високопоставени представители на сваленото от власт управление бързо да понесат отговорност – едно от основните предизборни обещания на Студентската листа. Други хора се ръкуваха с полицаите по улиците, поздравяваха ги с пляскане на ръце и ги прегръщаха, докато от преминаващите автомобили се чуваха непрестанни клаксони.
В централата на Студентската листа привържениците скандираха „Победа, победа!“, аплодираха, плачеха и се прегръщаха.
„Скъпа Сърбия, тази вечер гласът на народа се чува“, заяви професорът от Белградския университет Радомир Сайчич, който говори от името на студентите в тяхната централа. „Тази вечер празнуваме победата, утре изграждаме бъдещето..
Рекордна избирателна активност и надежди за политическа промяна
Сцените на радост дойдоха часове след като в неделя рекорден брой избиратели отидоха до урните. В цялата страна пред избирателните секции се извиваха дълги опашки, като на някои места се съобщаваше за чакане до два часа. Към 19:00 часа местно време социологическите агенции и наблюдателски организации CeSID и Ipsos отчетоха избирателна активност от 67,6% – най-високата от разпадането на Югославия през 1992 г.
Високата избирателна активност, както и приблизително 150 000 души, които се събраха на последния предизборен митинг на студентите в Белград миналата седмица, подхраниха първоначалните предположения, че движението е успяло да събере достатъчно подкрепа, за да постави началото на нова политическа ера в балканската страна.
В навечерието на вота социологическите проучвания показваха силно разминаващи се резултати. Анализаторите посочваха високата степен на несигурност, докато кандидатите на възникналото отдолу студентско движение се изправяха срещу Сръбската прогресивна партия на Вучич.
Резултатите бяха следени по целия свят като част от десетдневен период на ключови избори в различни държави, в които авторитарната десница се изправя срещу силите, защитаващи демокрацията. Победата на студентското движение в Сърбия вероятно ще има отзвук и в останалата част на Европа, като ще даде допълнителен импулс на младежките и студентските протести, разтърсили градове на целия континент.
Признанието на Вучич напомня за поражението на Виктор Орбан
Докато хората очакваха резултатите, в интернет започнаха да се разпространяват предположения дали Вучич няма да се опита да остане на власт въпреки изборния резултат. Бързото му признаване на поражението обаче напомни за поведението на неговия съюзник Виктор Орбан в съседна Унгария шест месеца по-рано, което засили надеждите за демократично възраждане в Централна Европа.
Трагедията в Нови Сад постави началото на протестното движение
Изключително важните избори в страната – кандидат за членство в Европейския съюз – водят началото си от ноември 2024 г., когато бетонна козирка на железопътната гара в Нови Сад се срути и отне живота на 16 души. Трагедията предизвика студентски протести, които постепенно прераснаха в широко антиправителствено движение, след като се появиха данни, че некачественото строителство, измамите и корупцията са сред причините за срутването.
Докато все по-авторитарният Вучич, доминирал сръбската политика повече от десетилетие, се опитваше да се справи с нарастващия натиск от страна на студентите, миналия месец той подаде оставка като президент, залагайки на предсрочни избори.
Студентите превърнаха протестите в политическа сила
Студентите се възползваха от възможността да превърнат движението си в политическа сила. Те обявиха листа с 250 кандидати за 250-местния парламент, сред които академични преподаватели, спортисти и земеделски производители. Призивът им към избирателите беше да подкрепят усилията им за възстановяване на сръбската икономика и демокрация.
Кампанията ги изправи срещу политическия монолит на Сръбската прогресивна партия на Вучич. Пред тях стоеше трудна битка срещу управляваща формация, овладяла почти всички телевизионни канали и използваща министерства и други държавни институции като политически инструменти.
„Сърбия или мафията?“ – посланието на студентската кампания
Вучич многократно се опитваше да дискредитира студентите, обвинявайки ги, че действат в интерес на чужди сили – твърдение, което те отхвърлиха. Докато обещаваше увеличаване на пенсиите и заплатите в обществения сектор, той се опитваше да се представи като лидер, способен да поддържа деликатен дипломатически баланс между отношенията на страната със Запада, Русия и Китай и така да преведе Сърбия през глобалната несигурност.
Студентите обаче не се отказаха. Те организираха митинги, посетиха селски райони, които дълго време бяха крепости на Вучич, и обикаляха от врата на врата в опит да се представят като кандидати срещу статуквото и да мобилизират избирателите около лозунга си: „Сърбия или мафията?“
Посланието беше повторено и в неделя, когато Деян Бодирога – кандидат от Студентската листа и президент на Евролигата по баскетбол – гласува в Белград.
„Днес Сърбия се бори преди всичко за свобода и за връщането на една държава, която е била отвлечена“, заяви Бодирога пред журналисти. „Днес Сърбия гласува, за да реши в каква посока ще поеме – към бъдещето или към миналото.“
Наблюдатели сигнализират за изборни нарушения и натиск върху избирателите. В навечерието на неделния вот както международни, така и местни наблюдатели на изборите изразиха безпокойство заради задържания и сигнали за следене и кибератаки срещу активисти.
В неделя независими наблюдателски организации предупредиха за регистрирани случаи на снимане на бюлетини, което може да е признак за оказване на натиск върху избирателите, опити за купуване на гласове и т.нар. „каруселно гласуване“ – практика, при която избиратели могат да бъдат организирано водени да гласуват многократно чрез предварително подготвени бюлетини.
Сред тях беше и Раша Неделков от наблюдателската организация CRTA, който заяви:
„Продължават да се регистрират голям брой нередности, като насилствените инциденти пред избирателните секции също стават все по-чести.“
Какво следва и накъде тръгва Сърбия?
Огромна победа за студентската листа и тежък удар за управляващата Сръбска прогресивна партия на Александър Вучич – така изглежда резултатът от изборите в Сърбия. Вотът предизвика вълна от радост по улиците на Белград, а атмосферата в сръбската столица напомни за събитията около падането на Слободан Милошевич през 2000 г.
„Това е големият въпрос – какво следва и накъде тръгва Сърбия?“, коментира кореспондентът в Белград Николай Кръстев.
По думите му разликата между подкрепата за студентската листа и тази за управляващата партия е огромна. Почти два милиона души са гласували за студентите, докато подкрепата за Сръбската прогресивна партия е значително по-ниска. Резултатът представлява сериозен удар за формацията, която управлява страната от 14 години, както и за самия Александър Вучич. Политическата кариера на Вучич премина през различни висши държавни постове – той беше премиер, вицепремиер, а впоследствие и президент в продължение на два мандата. Сега той съкрати президентския си мандат с намерението да се върне на поста министър-председател, но резултатите от изборите поставят под въпрос плановете му.
На живо от еуфорията в сръбската столица предава пратеникът на bTV Николай Кръстев
Въпреки еуфорията мнозина сърби все още са изненадани от мащаба на победата и високата избирателна активност. В центъра на Белград обаче празненствата продължават. Кореспондентът Николай Кръстев и операторът Константин Димитров се намират в района на Пионерския парк, известен и като „Чациленд“. През последната година и половина там се бяха установили привърженици на президента Вучич. Паркът, разположен между президентството и парламента, вече е разчистен от студентите.
„Всъщност сега хората празнуват. Това е празникът на свободата. Не можеш да си представиш какви картини се разкриват“, разказва Кръстев.
Той описва случващото се като своеобразен демократичен хепънинг. Хората пеят песни, поздравяват се по улиците, размахват ръце към преминаващите автомобили и автобуси, а непрестанните клаксони съпътстват празненствата. Сред скандиранията се чува и „Пада правителството“ – послание, което напомня за протестите през 90-те години и падането на Слободан Милошевич.
Студентите успяха да мобилизират избирателите въпреки медийните ограничения
Според Николай Кръстев мащабът на обществената мобилизация е необичаен за Сърбия през последните десетилетия. Той прави паралел с изборите преди 26 години, когато също е отчетена висока избирателна активност.
„Никога през тези 26 години не е имало толкова огромен процент хора, желаещи да гласуват“, коментира кореспондентът. По думите му студентите са успели да достигнат до гражданите в цялата страна въпреки ограничения достъп до медиите. Още преди началото на изборния ден пред секциите са се образували опашки от хора, решени да упражнят правото си на глас.
Символите на студентската кампания продължават да присъстват и по време на празненствата. Зад кореспондента се чуват клаксони, а хората показват с вдигнати три пръста подкрепата си за движението. Жестът е традиционен сръбски символ, но в случая напомня и за номер 3 – номера на студентската листа в бюлетината.
Плакатите с Вучич, Путин и Си Дзинпин – символ на недоволството
Нощта след изборите е белязана и от демонстративни жестове срещу досегашното управление. От района на Нови Белград, където се намираше централата на студентската листа, Кръстев и операторът Константин Димитров се отправят към сградата на парламента.
Там студенти свалят голям плакат с изображенията на Александър Вучич, китайския президент Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин. Хората стъпват върху плаката, а на място е докаран и камион. Според кореспондента тези действия показват силното обществено недоволство от управлението след 14 години на власт.
Част от празнуващите изразяват желание Вучич не просто да напусне президентския пост, а да се оттегли напълно от политиката. По думите на Кръстев някои дори заявяват, че биха окупирали сгради, за да принудят президента да напусне страната и повече да не се връща като политически лидер.
Сърбия отново търси нов път
Николай Кръстев прави паралел между настоящите събития и политическите промени отпреди четвърт век, когато падането на Милошевич бележи повратна точка в историята на страната. „Дори в моята журналистическа практика подобно нещо не съм виждал от времето, когато падаше Слободан Милошевич и когато беше така наречената булдозерна революция“, коментира той.
Според кореспондента случващото се показва как на всеки 25 години Сърбия преминава през период на дълбока политическа промяна, преосмисля демократичното си развитие и търси нов път напред. Големият въпрос остава как студентското движение ще превърне подкрепата от улицата и изборния резултат в реална политическа промяна и дали ще успее да изпълни обещанията си за различно управление на страната.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
