Кремъл изрази надежда, че новите политически лидери на Сърбия ще запазят сътрудничеството с Русия, след като студентско протестно движение постигна победа на националните избори над дългогодишния лидер Александър Вучич, известен с близките си отношения с Москва. В същото време украинският президент Володимир Зеленски приветства изборния резултат и определи случилото се като „нова глава в историята на страната и нейния народ“.
„Бихме искали да изразим надежда тези нови политически сили да разберат, че сътрудничеството с Русия е в интерес на Сърбия, тъй като носи ползи за страната“, заяви прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.
Изказването му показва, че Москва ще следи внимателно каква външнополитическа линия ще избере новото сръбско ръководство. Русия традиционно разчита на историческите, културните и религиозните връзки със Сърбия, както и на политическото партньорство между двете държави. Белград от своя страна поддържа отношения с Москва в редица области, включително енергетиката, въпреки стремежа си към присъединяване към Европейския съюз.
Украинският президент Володимир Зеленски също реагира на резултата, като отправи послание за бъдещо сътрудничество със Сърбия. „Готови сме да продължим да разширяваме сътрудничеството си. Нека всички добри надежди на сръбския народ се сбъднат!“, написа той в публикация в социалната мрежа Х, цитиран от Франс прес.
Позицията на Киев идва на фона на напрегнатите отношения между Украйна и Русия след началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. За украинското ръководство политическата промяна в Белград може да открие възможност за по-интензивен диалог със сръбските власти, които досега се стремяха да запазят баланс между европейската интеграция и отношенията с Москва.
Александър Вучич дълго време провеждаше политика на балансиране между стремежа на Сърбия към членство в Европейския съюз и тесните връзки с Русия. Белград официално поддържа европейската интеграция като стратегическа цел, но не се присъедини към западните санкции срещу Москва след началото на войната в Украйна. Сърбия запази и редица форми на политическо и икономическо сътрудничество с Русия.
Вучич нееднократно е заявявал, че страната му трябва да защитава собствените си интереси, без да бъде принуждавана да избира между Изтока и Запада. Тази линия обаче поставя Белград под натиск както от европейските партньори, които очакват по-тясно съгласуване на външната политика със съюза, така и от Москва, която държи на традиционното си влияние в региона.
Миналата година Вучич посети Русия, за да участва в честванията по повод 80-годишнината от победата във Втората световна война. Посещението беше пореден знак за близостта му с руското ръководство в момент, когато отношенията между Москва и голяма част от европейските столици бяха силно влошени заради войната в Украйна.
Изборният резултат поставя въпроса дали новите политически сили в Сърбия ще променят досегашния баланс във външната политика на страната. За Москва запазването на близките отношения с Белград има стратегическо значение, докато за Киев евентуалното сближаване със сръбското ръководство би могло да отвори нови възможности за дипломатически контакти.
Предстои да стане ясно дали политическата промяна ще доведе до конкретни решения по отношение на Русия, Украйна и европейската интеграция. Дотогава първите реакции от Москва и Киев очертават различните очаквания към бъдещия курс на Сърбия.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
