Добър ден и усмивка – това може да отвори вратата към общуването с всеки, а за глухия човек, например, е жест, с който показваме, че го приемаме и че в нашия свят има място за него.
Глухите хора са като нас, въпреки липсата на едно от сетивата им. И също като нас имат своите живот, болки и вълнения. Поглеждаме в техния свят в последното за 2023 г. издание от поредицата „Жените на България“ чрез жестовия преводач Силвия Маринова. Надявам се интервюто с нея да събуди емоции у вас и да е напомняне, че вярата в доброто у човека може да бъде велика сила.
Познавате Силвия от малкия екран, виждате я всяка вечер в ефира на bTV и благодарение на уменията й глухите хора в България се информират за най-важните новини от деня. Тя знае перфектно езика им, познава и живота им, защото е дете CODA. Силвия чува, но се ражда и израства в семейство на глухи родители.
„Моите спомени са за жестовия език – той е първият ми език, майчиният. Цялото ми съзнание, мисленето ми – те са на този език. Българският разговорен е втори за мен“, казва тя.
Силвия научава жестовия език като дете, за да няма бариери в общуването вътре в семейството. Езикът на глухите е нейна идентичност и със сигурност още един начин да изрази себе си.
Не би казала, че е имала труден живот, само защото е дете CODA, а по-скоро различен, тъй като пораства по-бързо за възрастта си.
„Съдбата ме е направила по-борбена и по-състрадателна към околните. Не мога да приема различието между хората, защото всеки от нас е уникален“, казва Силвия, която въпреки огромната отговорност, която носи от дете, е успяла да се съхрани.
„Ако трябва да се родя отново, бих избрала да е в същото семейство. Баща ми вече не е между живите, а майка ми е ангел за мен. И двамата са ме научили да не се предавам“, споделя преводачката.
Тя има и брат, който е с шест години по-малък, и който също чува. Така стават двама в семейството, което е истинска радост за нея, но той я поставя и в друга, по-отговорна роля, докато тя е само дете.
„Трябваше да се грижа за него и да казвам на майка ми, когато той заплаче или има проблем. Приемах това сякаш е детска игра. С времето разбираш какво означава тази роля“, казва Силвия.
Освен, че помага на родителите си с жестовия език, тя започва да го прави и за близки приятелски семейства, в които също има глухи хора. Тогава баща й е онзи, които усеща, Силвия има мисия – да бъде ушите и очите на глухите.
„Баща ми, но най-вече животът предопределиха пътя ми, включително професионалния“, споделя тя.
Преводачката записва курс към Съюза на глухите, по образование е специален педагог, има също и магистратура по жестов език в образованието, а мечтата й е да помага на децата CODA.
„Така виждам ролята си в света“, казва Силвия.
Колкото до работата й в телевизията – към bTV я води COVID-19. Помни деня, в който получава обаждане от Министерски съвет, в което й казват, че ще обявят началото на пандемията в България и се нуждаят от жестов преводач.
„Половин час по-късно вече бях в институцията, тъй като глухите имат право да знаят какво се случва в света и какво идваше към нас. След първия брифинг получих и поканата от bTV Новините, за да предавам информацията на жестов език от ефира“, спомня си Силвия.
Да си жестов преводач е преди всичко отговорност, най-вече към доверието, което развиват глухите хора.
„Ние присъстваме изцяло в техния живот, включително и във важните му моменти. Дори да ги предадем веднъж, няма обратен път към тях“, казва Силвия, която ни оставя посланието, че тези хора носят чисти, искрени души и са по своему невероятни.
