„Повечето хора не са свикнали да приемат нашия език. Свикнали са да приемат света и всичко, което ни заобикаля, със слуха си. Когато ни видят, започват да се притесняват дали ще успеем да се разберем, но накрая винаги се получава. Глухите хора подаваме ръка на чуващите и разговорът започва много спокойно и накрая не можем даже да се разделим“. Това обясни в студиото на „Тази сутрин“ Христина Каципиду, обучител по български жестов език.
„Седмицата на глухите хора е много важна. Ние искаме да покажем на света, на хората в България, че ни има. Ние не искаме да стоим скрити. Искаме да бъдем видими, да покажем нашия език – той вече е официален. Ние сме хора, имаме приятели, семейства, работим и затова празнуваме тази седмица, за да станем по-видими за обществото“, добави тя.
„Аз съм от глухо семейство. Моите родители са глухи и съм израснала с този език, но съм учила в училище за чуващи деца – в масово училище. Жестовият език е моят език, моята идентичност, нещо много скъпо за мен. В момента работя в организация и обучаваме чуващи хора на жестов език“.
„Истината е, че ми беше много трудно в това училище. Стоях на първия чин. Реално много трудно разбираш, когато учителят няма добра артикулация. Понякога пише нещо на дъската и се обръща с гръб, а ние не можем да видим движението на устните. Много трудно научаваме материала, който се преподава там. Нямаме преподаване на жестов език. За нас това е важно и ценно. Аз бях отлична ученичка, благодарение на моето семейство, което ме пращаше на уроци. Късно успях да се социализирам, да се включа в живота, който имат младите хора, а не само да чета“, посочи още Христина Каципиду.
„Аз съм родена глуха. Моето семейство също е от глухи хора. Майка ми, баща ми и сестра ми – всички сме глухи. Майка ми и баща ми са първо поколение глухи, със сестра ми сме второ поколение, а имам и дъщеричка, която е трето поколение. Живеем в България, израснала съм тук и също съм учила в масово училище“, обясни Дочка Велева, обучител по български жестов език.
„Образованието е много тежка тема. Няма достъп на глухите хора до образование. Завършила съм бакалавър с педагогическа специалност. Заедно с Хриси работим в deaf.bg. Често се занимаваме с адаптиране на различни материали, с превод, с информация, организация на събития. Поддържам връзка с глухите хора в цялата страна“, допълни тя.
„Когато бях първи клас и влязох в класната стая, много се притеснявах. Учителката ми ме водеше и обясняваше на децата, че съм глуха, да бъдат по-внимателни към мен. Намерих приятели в класа. Те ми даваха да препиша това, което пропусках в час. Това беше много хубаво, но когато учителката се обръщаше към дъската, не можех да виждам какво казва. Това много ме затрудняваше. Беше ми трудно да отговоря какво сме учили, защото само съм преписвала. Трябваше допълнително да ми се обяснява, за да разбера. Цял ден само учех. Искаме това да се промени и учители да преподават на жестов език“, посочи още Дочка Велева.
„Дъщеря ми е на 4 години и ходи на детска градина. В момента в България вече има Закон за жестовия език. Вече има и съвет към Министерството на образованието. Там обсъждаме какво да се промени в образованието и как да стане по-добро. Аз си представям да може глухите учители да влизат в училището, за да може да се случи по-лесно интеграцията във всички градове в България. Трябва да има някой, който да владее жестов език, което е предпоставка за приятелства и развитие на глухите деца. По света това е практика и ние се борим за същото в България. Да има чуващ учител, но и да има един, който знае жестов език, за да може глухото дете да се чувства по-добре“.
Интервюто превеждаха Кирил Славов и Силвия Маринова, а зад кадър бяха още Петър Евгениев и Силвия Чапкънова.
