Без достъп до спешния телефон 112 остават глухите хора в България. Над 100 хиляди души у нас са с различна степен на слухова загуба. Въпреки приетия през 2021 г. закон за жестовия език се оказва, че много институции остават недостъпни за тях.
Във вторник Кирил Славов прави опит да подаде жалба в полицията. Отказват му, защото превод не е възможен.
„Срещнах се с едно украинско семейство, които са глухи, те имат проблем - случай на кражба, и поради тази причина ме помолиха да се свържем с полицията", обяснява мъжът.
"Веднага се обаждаме на 112, защото те казват, че няма как да се случи чрез жестов език. Казаха ни да отидем в "Лозенец" – в 4-то районно управление. Отидохме заедно с украинското семейство, подадохме жалба на място, обаче не я приеха, защото трябвало да доведем преводач на живо, а в този момент ние имахме преводач на видеовръзка. Имаме проблем, 112 няма достъп, а после полицията не приема видеожестов превод“, коментира Кирил Славов.
За да пусне жалбата си, от полицията го съветват да им напише имейл.
„На нас глухите хора ни е ясно, че имаме много малко практикуващи преводачи и съответно те не ни дават да използваме видеовръзка, за да общуваме с тях. Как да се случи, ако няма достъп, за нас няма решение. Трябва да имаме правото да използваме платформа за видеожестов превод, а не да губим време, независимо за какви случаи - било то за кражба, убийство или за други престъпления“, казва още Кирил.
От СДВР отговориха, че при такива ситуации се търси по възможно най-бързия начин да се намери подходящ експерт, който да направи превод в жестовия език, постоянен преводач обаче няма.
„Ситуацията около 112 въобще не е лесна, наясно сме, че няма достъп. Обикновено се свързваме с наши приятели, които могат да реагират“, посочва още Кирил.
Според Закона за българския жестов език до края на 2022 г. трябва да бъде осигурен достъп за глухите хора чрез превод от жестов език. До момента това е изпълнено само от Националанта агенция по приходите, Националният осигурителен институт и Столична община, където се допуска и видеопревод.
„В здравните заведения много често се случва - трябва да си водите преводач на място, а голяма част от тях работят някъде. Технологиите трябва да бъдат взети предвид, а не постоянно да срещаме предизвикателства и бариери, когато глух човек иска да отиде в дадена институция. Трябва да се намери решение как глухите хора да имат пълноценен достъп“, коментира Александър Иванов.
Глухите хора остават с надеждата, че институциите няма да затварят вратата пред тях и ще намерят начин да им дадат достъп за пълноценен живот.
