В международната седмица на глухите хора, общността им у нас призова за достойно заплащане на преводачите си. Това се случва, след като по-рано този месец беше определена ставка за 1 час безвъзмезден жестов превод.
„Глухите и сляпо-глухите ще имат право на безвъзмезден превод до 120 часа годишно, плюс още толкова – за студенти и докторанти. Максималната ставка за час превод от и на жестов език ще бъде 10 лв.“, гласи нормативната уредба.
При такъв лимит законът е неприложим, а комуникационната бариера остава, смятат глухите хора.
„Простата причина е, че чуващите хора, които би трябвало да практикуват като преводачи няма да бъдат мотивирани да упражняват професията“, обясни Александър Иванов от Младежка организация на глухите активисти.
„Граматиката в жестовия език изисква много изразителност на лицето и движение на ръцете, и на тялото, и не е като при словесните, които имат ясни граматични правила и затова професията е толкова трудна – да превключваш от словесен към жестов и обратното“, обясни Валентина Христова от Фондация „Глухи без граници“.
Броят на жестовите преводачи е малък, а разликата в заплащането със словесните е в пъти, казват глухите.
От социалното министерство контрират, че в предишния закон, глухите са имали превод само по 10 часа годишно, а ставката е била 8 лв. на час. От ведомството изчисляват, че са увеличили парите с 20%, а часовете - 12 пъти.
И изчисляват, че при 8-часов работен ден при 5 дни в седмицата, преводачът може да получи доход от над 1600 лв., което е по-високо от средната заплата в страната.
Сметката е грешна, контрират глухите хора. „Отпуснатият бюджет от 6 млн. на година е напълно достатъчен. Но след като се направят изчисленията, държавата прави голяма грешка“, казва Иван Бургов от Фондация „Взаимно“.
По разчетите на министерството парите стигат за близо 300 преводачи на пълен работен ден. На практика обаче – няма повече от 30, твърдят организациите им. Според глухите хора, механизмът е сгрешен, а 8-часов симултанен превод е мисия невъзможна – дори и за словесен преводач.
