Нейният живот е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования, но и с върхове – онези личните, които е изкачила след всички изпитания. Тогава, когато е осъзнала, че всяко нещо се случва с причина и човек може да промени себе си. Трябва само да мисли и действа така, че да осъществява целите си.
Тя е посветила живота си на това да събира парченца от пъзела на собствената си същност.
Нейната страст е движението и нейната мисия е да предаде тази любов на хората. За нея времето и здравето са най-ценните ресурси, които имаме, а тялото ни е това, което ни помага да се чувстваме добре и да подхождаме с разбиране към всичко, което изпитваме.
Всеки ден я води мисълта, че не бива да се отказва, колкото и да е трудно и дори да има провали, защото стъпка по стъпка - правилният път е напред. За нея тренировките, които прави всеки, всъщност са репетиция за живота.
Представяме ви Инес Субашка – специален гост в Епизод 9 на дигиталната поредица „Жените на България“.
„Бих се представила като човек, който обожава движението. Винаги казвам, че то е моето изкуство и всичко тръгва от там. Това е нещо, което се опитвам да предам на хората“, казва Инес в началото на разговора ни.
Фитнес залата е нейният втори шанс за живот. Първият приключва, когато е едва на 18. Тогава Инес е сред най-брилянтните таланти в европейския женски баскетбол. Съдбата обаче има други планове за нея. След поредица тежки контузии, с тази кариера и с тази мечта, е свършено.
Светът на едно 18-годишно дете, за което играта е всичко, рухва.
Преди свирепата травма в рамото, Инес посвещава всяка свободна минута в тренировки. Ужасът настъпва, когато заминава да се състезава в Италия. Там идва и първата контузия, която я вади от строя за дълго. След като осъзнава, че прекарва повече време в рехабилитация отколкото на терена, решава да спре с баскетбола.
Решение, което опустошава душата й.
Появява се и чувството, че е изгубила себе си, че е изгубила своята идентичност. Изпада в дълбока депресия, защото не си е представяла какво друго може да прави освен да играе баскетбол.
„Когато стигнеш едно дъно, на което аз бях с хранителното разстройство, виждаш, че надолу няма накъде повече. Знаеш, че макар и да ти е тежко, ще тръгнеш нагоре“, казва Инес.
Днес баскетболът не й липсва, но до преди няколко години, Инес все още се бори със себе си. Трудно й е да бъде удовлетворена от новите си постижения. По-скоро изпитва съжаление, че не е професионалният спортист, който е искала да бъде. С времето обаче си дава сметка, че това, което прави сега, е по-значимо.
„С баскетбола щях да се чувствам добре, но нямаше да мога да помагам на толкова хора и да имам толкова смисъл в живота си, така че мисля, че на този етап го преодолях.“
Това, от което се ръководи Инес, е чувството да бъде добре, а двигател на усещането е дисциплината. Според нея, когато човек е спокоен, прави по-разумни и осъзнати избори. Много хора не вярват в себе си, но когато намерят вдъхновението и мотивацията и разберат, че процесът по трансформация не е толкова страшен и невъзможен, те просто продължават да следват целите си.
„Има различни хора. Като цяло, повечето искат да подобрят начина, по който изглеждат и по който се чувстват, някои го правят просто заради психическия аспект, да се разтоварят след тежкия работен ден. Има такива, които в процеса преоткриват себе си и физическия си потенциал и искат да видят докъде могат да стигнат, колко още могат, да се предизвикат физически.“
Началото винаги е трудно, но пък никога не е късно човек да започне да се движи и да спортува. Самата Инес споделя, че не са никак малко моментите, в които е мислила, че няма да може да се справи, но е успявала да черпи сили от миналото или някакви тежки ситуации, които са я научили да не се отказва.
Извън залата Инес обича да гледа залези от Черни връх, да чете и да пише. Четенето е друга нейна страст и ако я попитаме какво я изкушава, Инес веднага отговаря, че книгите са „малките й грехове“. Купува си непрекъснато и без да се замисля. Чете много в свободното си време и черпи вдъхновение, за да пише.
Успява да го постигне, защото съвсем наскоро е издала новата си книга „Тайният език на тялото: Трансформираща сила на ежедневните ни избори“, в която разказва в детайли за личните ни решения и начина, по който оказват влияние върху физическото ни и емоционално състояние. Но пък книгата, която ни препоръчва, е „Писма до един млад поет“ на Райнер Мария Рилке.
От нея можем да разберем, че за Инес наистина е много важно човек да търси отговорите преди всичко в себе си. И да, предпочита да гледа залези, защото й напомнят за непостоянните неща в живота – да видиш, че нещо си тръгва и е толкова красиво, но трябва да го пуснеш и да се разделиш с него.
Такава е – приема действителността и се радва на всеки един миг.
-
Жените на България 5 мин.Ваня Манова: Щастието е събирателен образ -
Жените на България 4 мин.Оля и историята на първото малиново вино в България -
Жените на България 6 мин.Д-р Мила Бобадова: В моето общество няма табута -
Жените на България 5 мин.Мила Михова: Можеш да си по-добър единствено от себе си вчера -
Жените на България 6 мин.Фотографът, който смени Берлин със самоковско село
-
Жените на България 5 мин.Ваня Манова: Щастието е събирателен образ -
Жените на България 4 мин.Оля и историята на първото малиново вино в България -
Жените на България 6 мин.Д-р Мила Бобадова: В моето общество няма табута -
Жените на България 5 мин.Мила Михова: Можеш да си по-добър единствено от себе си вчера -
Жените на България 6 мин.Фотографът, който смени Берлин със самоковско село
