„Не съм искала да бъда Невена Коканова. Винаги съм искала да бъда Гергана Стоянова“.
И успява. Познаваме я като актриса и водеща, чуваме гласа ѝ през GPS навигацията, в телевизионните реклами, озвучава аудиокниги, филми и сериали, при това различни роли в тях. Гласът ѝ е използван и в речевия синтезатор, който помага на незрящи хора да работят с компютър и телефон.
В живота си обаче изпълнява единствено ролята на Гергана Стоянова. Онази Гергана – мечтателка от дете, устремена и вярваща, че всичко е възможно, когато наистина го пожелаеш и се постараеш за него. Казва, че мечтае по един ден или една седмица, след което прави планове, с които да сбъдва.
За тази Гергана – вдъхновяваща и неуморима, ви разказваме в поредицата „Жените на България“.
Заради динамиката, в която живее, се срещаме за интервю във фитнеса. Тренира поне 3 пъти в седмицата и предпочита денят ѝ да започне с движение за добър тонус, след което продължава с дублажите и проектите.
Гергана е родена в Бургас, където завършва техникум за дизайн на облекло. Като ученичка създава собствени колекции, с които печели конкурси за моден дизайн. Това ѝ помага след време да отвори шивашко ателие и да продава дрехи, като паралелно работи за реализация на целите си, свързани с изкуството и медиите.
Пътят ѝ започва веднага след завършване на гимназията, когато записва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова и доц. Илия Добрев. Дипломира се през 1994 г. и започва работа в театъра в Пазарджик.
За да си помогне финансово, паралелно играе в представления и шие дрехи. По-късно започва работа в „Сълза и смях“ и когато закриват театъра, за да го превърнат в открита сцена, прави шивашкото ателие. То работи в продължение на 4-5 години, до 2000 г., когато става водеща на предаването за изкуство и култура „Иначе“ по Би Ти Ви и така до 2006 г.
„Ето какъв беше пътят на едно обикновено момиче от Долно Езерово и как протече животът му, така че гласът му да се чува по всички радиостанции и телевизии в страната и лицето му да бъде разпознаваемо“, разказва Гергана.
Казва, че успехите си не дължи единствено на талант, късмет или контакти, каквито дори не е имала в началото на кариерата си, а защото е полагала много усилия и упоритост.
„Бях смела, но и вярвах, въпреки че не можех да си позволя платени мечти – такива бяха уроците по пиано, например“, споделя актрисата.
Затова пък днес тя не спира да прибавя нови занимания към програмата си. Вдъхновява се лесно, което прави и списъкът с активности още по-дълъг – освен, че има уроци по пеене, работи върху авторски пиеси, пише детски приказки, тя намира време и за уроци по испански цели три пъти в седмицата.
Изглежда, че ежедневието ѝ не е пълно със задачи, а по-скоро с удоволствия, които започват в 7 ч. сутринта в понеделник и приключват в полунощ в неделя.
„Трябва да свърша толкова много неща – животът минава като един миг. Представлението се играе днес, утре вече го няма“, казва Гергана.
За актрисата обаче културата е най-важна. Телевизията, например, не ѝ липсва, защото никога не е искала да бъде на екран на всяка цена. Театралната сцена обаче е друга магия.
„Когато това изкуство влезе в сърцето ти, то остава там завинаги. В театъра съм като у дома си“, споделя Гергана, която притежава немалко таланти, но детската ѝ мечта е била да бъде учител.
Тя може би намира проявление днес в инициативата, която създава „Аз уча, вярвам, мога, знам“ – мотивационните семинари, които вече три години я срещат с ученици от цялата страна.
„Общуването с децата ме държи в кондиция – да даваш знания, енергия, опит и обич е най-великото нещо на света – това поддържа духа млад и устремен“, категорична е актрисата.
Друга нейна мечта е да показваме успехите и добрите новини за децата на България, защото смисълът, надеждата и бъдещето са в тях. Гергана е изключително емоционална и това се усеща през целия ни разговор, но не се и опитва да бъде различна. И не бива. Неповторима е.