Движението винаги е било част от нейния живот. Тя е търсила дълго пътя към професионалния спорт, но прави рязък завой след претърпяване на травма. Тя познава фините настройки на тялото – не й е чужда и болката, която ни остава, когато не обръщаме внимание на себе си.
Тя вярва, че тялото ни е съвършено - просто не бива да го приемаме за даденост. Нейната цел е да ни убеди в това чрез вдъхновение, отдаденост и мотивация.
Търсейки сама пътя към възстановяването, тя започва да опознава неограничените възможности на човешкото тяло и така поема в друга посока – тази на рехабилитацията. Габриела завършва специалността през 2012 г., а след това записва и магистратура по Кинезитерапия. Непосредствено след приключването на бакалавърската си степен, тя започва работа в най-натоварената болницата в България – Пирогов.
Да работи там е нейна сбъдната мечта, въпреки че минава през едни от най-тежките отделения. Но мечтите имат срок на годност и трябва да усетиш кога изтича, казва тя. Това се случва и с Пирогов – Габриела напуска болницата след пет години работа там, защото усеща, че е дала всичко от себе си и трябва да се посвети на нещо ново.
„Вярвам, че има знаци, които ти помагат да разбереш, че си преизпълнил мечтата си. Всеки човек има избор къде да бъде – ако нещо не те прави щастлив, това е личен избор“, споделя Габи.
След Пирогов тя става кондиционен треньор благодарение на сестра си Инес и така опознава още повече способностите на човешкото тяло. Днес обаче Габи има собствен кабинет, развива онлайн програми за работа при различни опорно-двигателни проблеми и пациентите й я обожават заради отношението, което има към всеки.
„Моята цел е хората да не чуват, че никога не могат да правят това, което обичат“, категорична е тя.
Да слушаш тялото си и да му обръщаш внимание е донякъде навик, но повечето хора подценяват възможностите му. Когато имаме проблем, тялото успява да включи защитен механизъм, но самата Габриела е пример, че дори след тежка физическа травма, тялото може да се възстанови. Първото нещо, което прави тя всяка сутрин, е тренировката.
„Аз нямам граници кога трябва да спра. Животът дава уроци – понякога леки, друг път тежки“, казва Габи.
Изграждането на двигателни навици е изключително важно, но трябва да се случва постепенно и без да е досадно. Именно на това учи и пациентите си, които я вдъхновяват с постоянството си и с резултатите, които постигат. Признава, че работата с хора не е никак лесна, но й позволява да не влиза в рутина и й дава безценен опит.
Анализирайки пътя си назад и онова, което й се е случило, тя знае, че е било най-правилното за нея. Не й липсва и баскетболът. Чувства се щастлива и не гледа напред в бъдещето – опитва се да живее тук и сега, без очаквания или съжаления за миналото.
„Всеки трябва да намира малко убежище в деня си, за да може да се съхрани“, казва Габи. Иначе нейното най-сигурно убежище е планината – то прибира и съхранява душата й, чисти съзнанието й и успокоява емоциите й.
