Тя е моден дизайнер, стилист и създател на собствен бранд, в който е заложила своя смел, дързък и безкомпромисен стил. Тя е уверена и трудно си поставя граници, когато твори, защото знае, че визията може да бъде ключ към успеха.
Любопитна е, обича да се връща към историята на модата, да съчетава стилове от различните декади, да се заиграва с тях в работата си и да оставя дизайнерския си почерк – всяка дреха да има характер и да говори за този, който я носи.
В „Жените на България“ ви срещаме с Антония Йорданова, която влага желание, лична емоция и любов в създаването на моделите си. Тя работи като стилист през последните двадесет години, в които получава подкрепата и уважението на колегите си в бранша.
Антония е едновременно стилна, различна, носи всякакви цветове по себе си и без да се замисли определя, че е жена в рокля, нищо че по време на интервюто е в черен панталон и черно-бял пуловер.
Още когато ни посрещна на входа на ателието си, ни споделя, че се е събудила в настроение за топъл, комфортен и есенен стил. Денят, в който направихме записа, беше от първите дъждовни през ноември, така че Туни, както я наричат близките и приятелите й, държеше да се чувства добре в дрехите, които носи.
Всъщност, това е първото, за което мисли, когато отваря гардероба – коя е дрехата, в която е себе си и която не й придава излишна суета. У нея няма такава. Туни умело комбинира всякакви дрехи и аксесоари и го прави, без да се води на всяка цена от тенденциите в модата или от средата си.
„Аз съм почитател на това да бъдеш себе си, да бъдеш индивидуалист. Когато изграждаш лична визия, когато не се стремиш да приличаш на някой друг, има два варианта – или ще те харесат, или няма да те приемат, но си оставаш ти“, казва стилистиката.
Характерно за нея е, че почти не облича свои модели, а залага на дизайните на колегите си, но и това има своето логично обяснение.
„Все едно да готвиш за някого и да очакваш на теб да ти е по-вкусно“, пояснява Туни.
Колкото и нюанси, десени и стилове да виждаме по нея, има едно, без което няма да я видим – зеленият й пръстен или аксесоарът, който се е превърнал в нейна втора кожа след репортаж, който снима за предаването „Преди обед“.
„Бижуто стана част от мен“, споделя тя.
Колкото до интереса към модата – Антония никога не е имала съмнение, че ще се посвети на дизайна и изкуството. Още като дете, което израства в Бейрут, тя е прекарвала свободното си време в рисуване. Родителите й виждат, че тя е отдадена на това желание и започват да я подготвят за Националната гимназия по приложни изкуства, докато живеят в ливанската столица.
„Годините между 6 и 12 ги прекарах в тази част на света. Ливан е страна, в която също има военни действия. За добро или лошо познавам и такива моменти - животът там те учи да оцеляваш. Всичко това формира и мирогледа ми и отношението ми към света“, разказва Антония.
Въпреки че създава трайни приятелства и спомени в Ливан, семейството се прибира в България, за да може тя да запише „Текстил“ в гимназията и да следва мечтата си.
„Родителите ми бяха най-голямата ми подкрепа, застанаха плътно зад мен“, споделя дизайнерката, която след училище завършва и Националната художествена академия у нас. Така започват трудностите, а с тях въпросите и съмненията защо е завършила мода и какво ще прави с живота си.
"Нямах финансова възможност да уча навън, а може би ми липсваше дозата увереност, за да се реша на тази крачка. Сега го отчитам като грешка, но вярвам, че колкото и талант да имаш, е нужен и малко късмет, за да го забележат“, казва Туни.
Като чист късмет, например, определя момента, в който попада в медийния свят. Дизайнерката е била моден редактор на списание ELLE, работила е в музикалния телевизионен канал ММ, а от години можем да я гледаме и в минутите за мода в предаването „Преди обед“.
„Досегът ми с телевизията стана през далечната 2002 г., без да съм търсила изява в медиите“, разказва стилистката. Нейният приятел тогава изиграва ключова роля тя да се яви на кастинг в ММ, въпреки нежеланието й, а съдбата се намесва в онзи миг, в който покойният вече Роро приключва подбора, когато я вижда.
„Бях неподготвена за онова, което ми се случи, но този моментен импулс е предизвикан от доверието, което някой ти дава, нищо че не те познава“, казва Туни.
През 2010 г. тя вече е по-уверена в себе си и във възможностите си и създава Knapp – модния бранд, който налага успешно в България и превръща в своя визитка.
Днес, толкова години след трудното и несигурно начало, Антония върви смело по професионалния път, който е избрала. Тя е получила отличията „Златна игла“ за млад дизайнер на Академията за мода и „Златна игла” за модна къща. Печелила е приза „Жена на годината“ и колкото и житейски битки да е водила, тя се води от качествата си като отговорност, всеотдайност и последователност.
„Всичко, което правим, е въпрос на личен избор. И това не е клише“, категорична е Туни.
-
Жените на България 5 мин.Огнена, дръзка, с ярък стил и широка усмивка - няма как да не познавате Джули (ВИДЕО) -
Жените на България 5 мин.Добрият дизайнер може да твори и в Рим, и в Русе (ВИДЕО) -
Жените на България 4 мин.Наташа Кумчева: Чудесата се случват извън зоната ни на комфорт (ВИДЕО) -
Жените на България 4 мин.Ана Клисарска: От най-старото списание в България до издаването на аудиокниги (ВИДЕО) -
Жените на България 5 мин.В свят, доминиран от мъже, аз плувам в свои води (ВИДЕО)
-
Жените на България 5 мин.Огнена, дръзка, с ярък стил и широка усмивка - няма как да не познавате Джули (ВИДЕО) -
Жените на България 5 мин.Добрият дизайнер може да твори и в Рим, и в Русе (ВИДЕО) -
Жените на България 4 мин.Наташа Кумчева: Чудесата се случват извън зоната ни на комфорт (ВИДЕО) -
Жените на България 4 мин.Ана Клисарска: От най-старото списание в България до издаването на аудиокниги (ВИДЕО) -
Жените на България 5 мин.В свят, доминиран от мъже, аз плувам в свои води (ВИДЕО)
