Светът се владее от любовта и болката. Ако болката има цвят, той е вечночервен, ако любовта има цвят, той също е вечночервен.
За да каже, че светът гори, Ева измисля нова дума. Вечночервено е онова, с което описва усещането си към света. „Вечночервено“ е името и на втората й стихосбирка.
В „Жените на България“ ви срещаме с Ева Гочева. Дебютната книга на поетесата „Съвсем друга история“ я нареди сред любими имена в съвременната българска литература, а „Вечночервно“ е като страница от живота й, която трябва да прелисти, за да започне нова.
„Чувствам я като последната поетична книга, която трябва да се откъсне от мен, за да освободи място за прозата“, казва авторката.
Без сърце не можеш да напишеш нищо, без ум – също. Със сърце и с ум пише и тя – Ева. Родена е в Бургас и пази спомени от безгрижно детство. Помни и спокойствието, което дава морето.
„Изкуството се провокира най-често от моменти в детството. Цяло чудо е, че пиша, защото моите са били щастливи и хармонични“, споделя авторката, която започва да споделя мислите си едва преди няколко години.
„Творецът не усеща кога да изрази чувства и емоции. Усещат го хората, които споделят пътя му, но единствено пишещият решава кога е готов за това“, казва тя.
Издателството, с което работи, я намира само и инвестира в нея. Първата стихосбирка на Ева „Съвсем друга история“ я представя в литературните среди, които веднага забелязват и оценяват високо писателския й талант.
Пиша от прашинката до пустинята. Увеличавам и стеснявам фокуса непрекъснато, докато го намеря. Търся го по-далеч от себе си и се ангажирам с проблеми, които са много отвъд мен, споделя Ева.
Тя обича да пише за всичко, което има отношение към настоящия момент. У нея тече един непрестанен процес по задаване на въпроси, на които все още търси отговори. Дори любовта не занимава толкова усилено съзнанието и душата й, колкото онази липса в света, която трудно би се запълнила.
„Вълнуват ме крайностите, полюсите и онази сила, която ни кара да се променяме и да израстваме“, казва Ева.
Нейната сила обаче има и други измерения, носи и името Рая. Връзка с дъщеря й, която тепърва ще навърши 4, вече е неразривна. Тя е нейната абсолютна константа и най-голямо вдъхновение в живота и в писането.
„Ролята ми преди всичко е да бъда майка, освен, че съм писател и съпруга. Но писането е онази енергия, която ми е необходима, която ме поддържа и не ми позволява да се отпускам“, казва Ева.
Именно думите са спойката между всичко в живота й. Освен грижите за семейството си, Ева има и кариера в един много различен свят. Тя работи в компания от сферата на ядрената енергетика вече повече от десет години.
„Винаги ме питат за връзката между писането и ядрената физика. Не съм физик, но обичам работата си. Колкото и да изглежда далечна от книгите, в същността си е близка до много от темите, които вулнуват писателя в мен“.
Колкото до времето – след още едно десетилетие тя вижда себе си с второ дете, а защо не и с роман, ако даде шанс на прозата. Именно за времето би писала - за онова, което е, за неговите събития и псоледователност, за преходните, но и вечни неща в него.
Тази преходност може би я натъжава, вижда я в чувствата, в емоциите ни, в нас самите.
"В този смисъл и щастието е тъга, защото винаги излиза на повърхността, че е временно".
