Тревожни изводи за състоянието на майчиното и детското здравеопазване. Смъртността сред най-малките у нас намалява, но остава сред най-високите в Евросъюза, отчита доклад на Сметната палата.

Особено негативен е показателят за деца, починали до шестия ден от раждането си – те са 7,3 на 1000 за 2022 г., при средно 2,5 на 1000 за Евросъюза.

Според проучването дейностите по програмата за майчино и детско здравеопазване не са достатъчно ефективни, особено при профилактиката на бъдещите жени.

Проблемът е, че голяма част от бременните нямат здравни осигуровки и не ходят на редовни прегледи, макар че имат право на такива.

През 2022 г. едва 37% от пациентките без осигуровки се били проследени от акушер-гинеколог, става ясно още от данните на Сметната палата.

През 2023-а делът им нараства на 63% – това са жените, които не са извършили нито един преглед през деветте месеца на бременността.

Съвсем скоро Вероника ще посрещне второто си дете. Казва, че по време на бременността си се е преглеждала по НЗОК, но допълнителните изследвания – като например феталните морфологии, които дават важна информация за здравето на бебето, са били за нейна сметка.

„Мисля, че платих 180 лева. Според мен е много важно да се направи това изследване заради спокойствието на семейството. Не всяка бъдеща майка обаче може да си позволи тази сума“, коментира Вероника Лечова.

Това изследване, както и други, които следят за проблеми при бебетата, трябва да се покриват за всички пациентки – без значение дали са здравноосигурени, категорични са специалисти.

„Извършването на пълен обем скрининг и морфология би спестил много средства, които биха отишли за отглеждането на тези болни деца. Да оставим материалния разход – психичната травма за сексуалните двойки дори не е за обсъждане“, коментира д-р Иван Диков, акушер-гинеколог в СБАЛАГ „Майчин дом“.

В момента неосигурените бременни имат право на четири прегледа, както и определени изследвания по различните програми.

„При положение, че нямат личен лекар и не посещават никакъв здравен специалист – те няма откъде да го знаят“, допълва д-р Диков.

Ето защо от Сметната палата посочват, че средствата за изследвания и прегледи не се усвояват в пълен размер.