БСП и другите партии от т.нар. Обединена левица категорично се обявиха за преструктурирането на болниците така, че те да не са търговски дружества.

Това стана ясно по време на работната среща на тема здравеопазване, където се изготвя предизборната платформа в този сектор.

Идеята се обсъжда от няколко години и от различни партийни формации. В този смисъл дебатът дали болниците трябва да бъдат публични предприятия и търговски дружества, или трябва да се промени техният статут в организация с нестопанска цел, която не формира нито печалба, нито загуба, не е нов. 

Например в началото на 2021 г. идеята за изваждането на болниците от Търговския закон беше залегнала в предизборната кампания на „Има такъв народ“.

А в края на същата година около идеята се обединиха „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП и ИТН. Това стана по време на работните групи за определянето на приоритетите в работата на едно бъдещо коалиционно правителство – кабинетът „Петков“.

 

В началото на 2022 г. тази теза застъпи и лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов.

„Основният проблем е, че здравната ни система беше превърната в търговско дружество. Решението може да бъде в отпадането на търговския статут на болниците, така че да няма губещи лечебни заведения“, посочи тогава той.

През 2023 г. нито една политическа партия не говореше за статута на болниците и не се появи нито една законодателна инициатива за законови промени в тази посока.

Според здравните експертите обаче всичко е възможно, когато става дума за предизборни обещания. „Въпросът е дали една такава промяна ще бъде от полза за работещите в системата и за пациентите, или ще бъде в техен ущърб“, икономистът коментира Аркади Шарков.

 

Припомняме, че в момента всяко едно лечебно заведение е регистрирано по Търговския закон, независимо дали е общинско, или е държавно, или е частно.

„По този начин има яснота в разчетите за печалба, за загуба, има и прозрачност за тези, които четат тези отчети. Съответно всеки едни от нас лесно може да види какво се случва с разходите за здравеопазване и какво се случва с неговите пари, когато те влязат в дадена болница“, поясни още Шарков.

Според него около 90% от приходите на лечебните заведения зависят от клинични пътеки, които се заплащан от НЗОК. Имало обаче механизми за субсидиране на болниците в кризисни ситуации – като например COVID-19, за да не натрупват те дългове.

„За да имаме обаче в лечебните заведения добро управление и качествено лечение, то тогава трябва да има и реална конкуренция между лечебните заведения, която се постига в настоящата ситуация“, допълни Шарков.