Пловдивският квартал „Столипиново”. Обикновен ден.
Хората се забавляват, някои играят шах, но не се интересуват от следващия ход на политиците и не знаят кои са те: „Познавам, да, всичките ги познавам. Бараков, Борисов, не знам си кой, готини са, да... на снимки са красиви, и на думи са сладки, красиви са, да. И тва момче го познавам. (...) От на Сидеров хората, не е ли тоя, същия е, на Сидеров.”
Иначе гласуват, на не съвсем случаен принцип: „Момчетата казват „Е на тва ше турнеш” и аз турнах, там на бележката”.
Въпреки че хората не познават политиците, активността винаги е висока, схемата също е позната: „На човек по 20 лв. дават. Ако са 5 до 6 души, значи взима 120 лв. Нямат пари хората, бе, взимат... Много пари дават. Приятели имам, миналата година, 80 лв са му дали”.
Според хората в квартала политиците са виновни за това, че на купения вот се гледа като на нещо нормално: „Преди нали взимаха по едно кюфте. А сега? Те помежду си кат се наддаваха вече по партийни линии и те хората свикнаха и им се отвориха очите. Сега чакат вкъщи като бизнес, чакат вкъщи да му дават пари да си дава бюлетината. И това няма да свърши, щото самата държава го прави това нещо”.
Обикновен ден в „Столипиново” и поредното доказателство, че тук търговията с гласове е нещо нормално. Всички говорят за нея, но никой не я е виждал. Партията шах в „Столипиново” свърши, отново победители са политиците.