Макар грипната вълна тепърва да се разгръща, лекарите са наясно, че след нейното отшумяване ще се сблъскат с последиците от това неприятно заболяване – като например синузити, бронхити и дори инфаркти.

„При много тежки грипни епидемии до 2000 души получават усложнения – тежки пневмонии и сърдечни увреждания, които завършват с фатален край. Най-вече става въпрос за високорисковите групи“, каза за btvnovinite главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Общопрактикуващи лекари обясняват, че грипът създава реална опасност не само за белите дробове, но и за сърцето, като може да е в основата на множество инфаркти през февруари. И също подчертават, че в най-голям риск са определени групи от хора.

Снимка: iStock

Въпреки че почти всеки трети българин подсмърча и кашля през януари, лекарите са категорични, че реално с грип са само 15-20% от хората. И допълват, че самото разболяване и размножаването на грипните вируси е процес, преминаващ през няколко етапа.

Първо, вирусът трябва да се свърже с клетките в човешкото тяло и да навлезе в тях, после да „достави“ своя геном на място, където той може да произведе нови копия от своята РНК (рибонуклеинова киселина), да „сглоби“ тези компоненти и накрая новите вируси да излязат от клетката (която междувременно загива), за да нападнат още клетки в организма.

Снимка: Getty/Istock

Човек става заразоносител ден преди да се появят първите симптоми и „сее“ тази зараза 4-5 дни, макар че някои хора може да останат преносители на вируса и за по-дълъг период от време. За най-заразни обаче се смятат първите 36 часа от боледуването.

„Количеството вируси, които се разпространяват в тези дни, е свързано с температурата – когато тя е най-висока, се отделят най-много вируси. Не всички заразени с грипен щам се разболяват, въпреки това обаче те могат да бъдат заразоносители“, обясни за btvnovinite общопрактикуващият лекар Димитър Иванов. Поясняват също така, че процесът на оздравяване продължава от една до две седмици в зависимост от общото състояние на конкретния човек.

Снимка: Getty/Istock

Още в рамките на седмица след развитие на грипната инфекция сърцето може да бъде сериозно увредено, сочи американско проучване. То е проведено в пика на грипната епидемия през 2019 г. А целта на учените е била поставят акцент върху качествената превенция. Проучването им предлага един малко по-различен, но изключително ценен поглед върху това масово заболяване и връзката му с опасните усложнения – особено онези, които са свързани с увреждането на сърцето.

Статистиката не само в САЩ, но и в България сочи, че голяма част от инфарктите през зимата се дължат именно на усложненията след заразяване с вируси. „Както е известно, това са застрашаващи живота състояния. Ето защо грипът не бива да се подценява“, категоричен е д-р Иванов.

Снимка: Getty/Istock

Той припомня също така, че вирусните инфекциозни заболявания от всякакъв тип, включително грипните щамове, изтощават имунната система и тя губи способността си да неутрализира опасните бактерии, с които организмът е в непрекъснат контакт. Затова бактериалните инфекции са най-честото усложнение на грипа.

Същевременно обаче грипната инфекция протича с остри възпалителни реакции, които може да увредят състоянието на кръвоносните съдове и да създадат риск от тромбоза. В случаите, когато възпалението засегне кръвоносните съдове на сърцето, рискът от увреждането му е много голям.

Снимка: Getty/Istock

Така инфарктите се явяват рядко, но пък са много по-опасни усложнения на грипа. Рискът от увреждане на сърцето е най-висок при хора, които са генетично предразположени към съдови заболявания, както и при такива с атеросклероза или хронични проблеми с холестерола и триглицеридите.

Американското проучването показва също така, че най-висок е рискът от сърдечни поражения в рамките на първата седмица след заразяването с грипния вирус. А наслагването на бактериална инфекция върху вирусната може да увеличи неколкократно този риск.

Снимка: bTV

Установено е обаче, че сърдечни поражения може да се диагностицират дори при хора, преболедували тежко грипа година по-рано. Ето защо всички симптоми за сърдечни проблеми – дори при неизявени грипни оплаквания, трябва да се разглеждат със съответното внимание от страна на лекарите и да не се подценяват, се казва в заключението на американското проучване.

Според специалистите основното превантивно средство (дори при намаляваща грипна заболеваемост) е добрата профилактика. „Което ще рече подобряване на личната хигиена и минимизиране на контактите с болни. Това са най-сигурните средства за подсигуряване на общото и сърдечното здраве през зимата“, категоричен е д-р Иванов.