Въпросът за бежанците - на границата между хуманността и националната сигурност

Поредната група сирийски бежанци в събота вечер беше транспортирана в София. 60 души бяха настанени в сградата на бившия интернат в столичния квартал „Враждебна".

Това, което до преди няколко месеца бежанците чакаха с години, за сирийците вече се случва за няколко дни. Това е важен ден за Мохамед и неговото семейство – предстои им да разберат дали ще получат закрила от България. За целта мъжът ще премине през интервю с експерт от Агенцията за бежанците.

Бежанецът казва, че е работил в Сирийските железници, което кара разпитващия да го попита колко километра жп линии има в страната му. След като Мохамед не може да си спомни точна цифра, интервюиращият пита колко са жп гарите в Сирия, а железничарят започва да изрежда ключовите.

Бежанецът казва, че е взимал по 20 000 лири заплата, което се е равнявало на 200 евро. Стигали му, но вече в родния Халеб, както е арабското име на Алепо, не можело да се живее.

Интервютата като това не спират, обяснява председателят на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков.

Интервюто с Мохамед, който е спал на стълбите в агенцията в продължение на седмици, свършва. Следва втори етап. „Тези данни, които каза, можем да ги проверим със следващото интервю, което ще проведем със съпругата му. Според мен той каза истината и действително бяга от войната”, заключва интервюиращият Антон Митков.

Техниките за разкриване на неистински разкази са добре изпитани. Те включват географски и професионални въпроси, както и сверяване на показанията с останалите роднини.