Иранците, избягали от оковите на една безумна власт и сменили вярата си

Иран. Държава, която е в топ 5 на страните с най-много екзекуции. Там, където смъртното наказание е част от закона, само през 2014 година са екзекутирани над 450 души. И това са само официални данни. Неофициалната бройка е много по-голяма.

От това бяга Ебрахим Васей. Иранец, протестирал срещу системата на управление в родината си. Преди две години той прекосява българската граница незаконно и се превръща в бежанец.

„В Иран има заповед за залавянето ми. Нямаше как да остана. Затова реших да избягам незаконно. Аз бях част от така нареченото „Зелено движение”. Милиони души сме част от това движение и искахме да покажем, че не сме съгласни с начина на управление и политиката, която се води. Затова обаче правителството започна да ни преследва. Много от нас влязоха в затвора, а други пък бяха убити. Те просто стрелят срещу различните”, разказва той.

Така той оставя семейство, приятели, успешната си работа като компютърен специалист и бяга. Бяга от оковите на една власт, която нарича безумна: „Оставих всичко, което имах. Имах добра работа, добър доход, семейството ми е там, приятелите... Имам брат и две сестри, те са женени и имат деца. Не съм ги виждал от две години. Много е трудно”.

„Иран е строга ислямска държава. Ще дам най-прост пример. По време на строгия пост Рамазан, ако пия глътка вода, което е забранено според ислямските закони, ще ме вкарат в затвора. Ще ме измъчват. Дори ме грози смъртно наказание. И това само защото си изневерил на религията като си се поддал на изкушението да пиеш вода”, продължава разказа си Ебрахим Васей.

Снимка: EPA

Днес той живее в къща за бежанци в Банкя заедно с още 20 мюсюлмани, които са избягали от Сирия. Намира нови приятели в нашата страна. Решава да смени вярата си и да стане християнин: „Преди година и два месеца мой приятел от Свиленград ме заведе в тамошна църква и аз дадох обет пред Исус, ако се разрешат проблемите ми, да стана християнин”.

Иранецът смята, че след като е сменил вярата си, е станал по-добър: „Макар да не съм богат и да нямам на практика нищо, се стремя да помагам на хората с каквото мога. Ако ми дадат шанс искам да остана в България, ако ми дадат статут, ще мога да си намеря работа. Опитвам се и да си намеря подходяща жена и да се оженя”.

Според доклад на „Амнести интернешънъл” методите за екзекуции през 2014-а включват обезглавяване, обесване, смъртоносна инжекция и стрелба. А в Иран се извършват дори публични екзекуции. Това чака и Ебрахим в момента, в който престъпи границата а Иран - смъртно наказание за това, че е сменил Аллах с Христос.

Освен него в бежанската къща в Банкя има и семейство иранци, също приели християнската вяра. Нилофар и Хасан Салехи с тримата им сина и братовчед им. Казват, че вярват в Исус от 12 години, но в Иран криели от всички. Чак, когато дошли тук ,могли да бъдат себе си.

Снимка: EPA

„Законът в Иран е много строг, но последните години стана дори непоносимо. Не можехме даже да се съберем заедно с други християни, да им отидем на гости. Чувстваме се християни в душата и сърцето си от много години, но реално се кръстихме преди две. Тук не става въпрос за това дали вярваме, че Исус е ходил по вода или не, дали можем да пием алкохол или не. Тук става въпрос за това да вярваш от сърце в неговите думи. Да следваш съветите му”, разказва Омид Салехи.

Той признава, че е имал 4-5 приятели, които са убити, само защото са говорели за християнство. Казва, че няма шанс да се върне в Иран: „Имаме писмо от съда в Иран, в което пише, че трябва да се явим пред него и да дадем обяснение защо сме сменили вярата си. Ние имаме приятели, които работят там, и те ни казаха, че в момента, в който се появим за въпросния разпит, ще ни арестуват и после ще ни убият. Така че сигурни сме сто процента - връщане назад няма”.

Тук 13-годишният Ариан вече ходи на училище в Банкя и дори е най-харесваното момче в класа. А 6-годишният Айдин знае най-добре български от всички. Най-големият – 22-годишният Омид мечтае да учи в Софийския университет – оптика: „Бих искал да уча тук, защото ако започна, ще имам много по-добро бъдеще. Искам да си намеря и работа. Харесва ми тази страна. Ние ви чувстваме много близко до себе си, имате добри сърца, също като иранския народ, затова толкова ни харесва”.

Това, че са приели християнството не пречи нито на семейството, нито на Ебрахим да живеят в мир с другите мюсюлмани настанени временно там: „В исляма не е нормално да караш някой да си сменява вярата. Ако той сам пожелае, ще го направи”.

Без документи животът на тези хора е в непрекъсната несигурност. Нямат път назад към родината Иран. Тя вече не ги чака. Или по-скоро ги чака, за да ги жертва. В името на Аллах.