От години гласувам по едно и също време. Обикновено това е рано сутринта. Вървя по една и съща улица към избирателната секция и денят едва се събужда. Забързан, се разминавам с най-активните и това са възрастни хора.
Гласувам набързо и си тръгвам. Обратният път води до квартална бакалница. Аз все така забързан си купувам нещо и си тръгвам.
Преди да напусна магазина, винаги се спирам за наблюдавам една и съща гледка и това е щандът за сирене. Пред него са изправени ранобудните възрастни гласоподаватели, които вече са изпълнили гражданския си дълг и са гласували.
Това вече е зад гърба им, но сега те са пред друг избор. От кое сирене и колко да си купят?
Пристъпват от крак на крак и с едната си ръка стискат в джоба някаква банкнота. Не е трудно да се предположи, че тя не е 50 или 100 лева, както не е трудно да се види, че размишляват. Те от години са се превърнали в истински експерти как да разпределят своята пенсия и са истински специалисти по оцеляване.
Сега им предстой важен избор - кое е сиренето, от което да си купят на базата на скромните си възможности. Естествено, от най-евтиното не си заслужава, защото сирене от 4 лева килото едва ли е качествено, а това от 10 лева въобще не се вписва в тяхното счетоводство.
Понякога съм се застоявал, за да наблюдавам този акт на избор, който е ясна крайна илюстрация на живота, който живеят, на възможностите, които имат, и модел на поведение, превърнал се и в модел на мислене.
След 20 минути колебания изборът е направен. Какво се е случило преди това? Преди това тези ощетени и често пъти бедни хора са гласували. Никога не съм ги виждал да правят това с колебание, до последния момент.
Процедурата не ги кара да си бъркат в джоба. Списъците с кандидатите са просто едни имена и срещу тях има квадратчета и те по нищо не приличат на бучка сирене.
Какво ли щеше да се случва, ако срещу всяко име на партия или кандидат имаше цени? Ако срещу името на съответната партия имаше обобщена цена от последния мандат, която да показва размера на партийната субсидия, разходите за заплати и издръжка, не само на избраните, но и цялата администрация?
Въпросът може да се приеме като спекулативен и то с основание, но е важен. Важен е, защото има нещо сбъркано в представите и отношението към акта на гласуване. То се възприема като нещо, което не ни струва нищо, а истинските сметки и размисъл са пред витрината за сирене, стиснали 5 единствени лева в джоба.
Решението е трудно, но само преди малко някак си виртуално и невидимо сме се съгласили и направили разход, за някой в размер на един вагон сирене. Просто така. Без сметка, без колебание и често пъти без да получим каквото и да било, освен безотчетни обещания.
Както е добре известно, обещанията не са като даването. То и в магазина никой нищо не дава срещу обещания. Това е възможно само по избори.
И още нещо - за сиренето може да искаме рекламация и да претендираме за качество, а за политическия продукт?
-
Радан Кънев готов за премиер -
Румен Петков: Силното решение беше управление на ГЕРБ и БСП -
Борисов може да върне мандата -
Андрей Райчев: ДПС повече няма нужда от Пеевски -
Резултатите от изборите няма да бъдат касирани -
Цецка Цачева е под влиянието на емоция – няма време да се отдаде на чувствата си -
Кои са осъдените за търговия с гласове на последните избори -
ВКС отхвърли всички искания за касиране на изборите -
Реформаторите за час сближиха позициите си с ГЕРБ -
Бареков с най-скъпа ТВ и радио агитация
