Всяка година над 10 000 българи преживяват инфаркт, а други 45 000 – инсулт. Смъртността и от двете заболявания е около 10%, сочат данните на НЦОЗА.

Анализите на НСИ, от друга страна, показват, че смъртността е най-висока през третата седмица на януари и в средата на февруари, когато температурите у нас падат до минус 10-15 градуса, макар страната ни да не е подложена на т.нар. арктически студ.

Мозъчносъдовите и сърдечносъдовите инциденти са една четвърт от всички смъртни случаи, което ги прави водещата причина за загубата на живот както сред мъжете, така и сред жените. Не всеки инфаркт и инсулт убива, но самият факт, че 67% от хората над 55 години са в риск, е достатъчно притеснителен за медиците.

Не е толкова просто да се предпазим от инфаркт или инсулт. Ако променим двигателната си активност и започнем да се храним здравословно обаче, най-вероятно ще намалим риска – особено при наличието на фамилна анамнеза.

Оказва се, че има и някои по-малко познати и силно подценявани причини, които могат да ни изложат на риск. Именно към тях специалистите насочват нашето внимание в студените януарски дни.

Всяко преминаване от по-студено време към рязко затопляне, както и обратното, може да бъде опасно за здравето. Кардиолозите обясняват, че нестабилните температури навън в комбинацията с грипна епидемия, придружена от COVID-19, са опасни за сърдечносъдовата система.

„Известно е, че през зимните месеци има ръст на сърдечносъдовите заболявания с 15%. Това е така, защото внезапното излагане на студ води до свиване на кръвоносните съдове, което затруднява притока на кръв – както до сърдечния мускул, така и до всички части на тялото“, обясни преди дни в „Тази събота“ кардиологът д-р Мария Радкова-Калпачка.

По-ниските температури могат да причинят сърдечни пристъпи, защото в такива моменти тялото се опитва да запази топлината си и кръвоносните съдове рязко се свиват. След това при рязкото затопляне те се разширяват и това натоварва сърцето. Именно тези температурни колебания и реакцията на артериите могат да предизвикат инфаркт.

„Хората са топлокръвни животни, т.е. организмът се старае да поддържа температура малко под 37 градуса. През лятото, за да не прегреем, съдовете се разширяват и това води до понижаване на кръвното налягане. През зимата обаче процесът е обратен – кръвоносните съдове се свиват, за да може организмът да съхрани топлината си. Това покачва кръвното налягане и увеличава риска от сърдечносъдови инциденти“, обяснява за btvnovinite.bg проф. Сотир Марчев.

Снимка: iStock

Той допълва също така, че студът повишава кръвосъсирването, което е друг сериозен фактор за ръста на инфаркти или инсулти през зимата.

„Освен това през зимата традиционно се повишава консумацията на туршии, които са богати на сол. А както е добре известно, солта покачва кръвното налягане. За жалост хората подценяват хипертонията, а тя е основен фактор за увреждането на сърдечния мускул“, уточнява още кардиологът.

Зимата по нашите ширини е известна и като сезона на инфекциите. „Те също натоварват сърцето и имат негативен ефект върху кръвосъсирването. При инфекция се покачва телесната температура, което засилва метаболизма, а от там се стига и до натоварване на сърцето. През последните 2-3 години стана ясно, че COVID-19 увеличава тромбозите, т.е. хората, заразени с коронавирус, много често умират от инфаркт или инсулт“, посочва още проф. Марчев.

Екстремният студ може да допринесе за развитието на миокарден инфаркт по няколко начина. На първо място това е съдовия спазъм. Ниски температури причиняват т.нар. вазоконстрикция, което увеличава съпротивлението в периферните съдове и може да доведе до увеличаване на кръвното налягане. Това увеличава работата на сърцето и може да усили исхемията в случай на съществуваща коронарна артериална болест“, обяснява д-р Иван Мартинов, началник на Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов“.

Той също посочва, че респираторните инфекции и повишеното кръвосъсирване в студа са отключващ фактор за увеличаването на инфарктите. „ Третата причина е рефлекторното ускоряване на пулса. В отговор на ниските температури, може да настъпи т.нар. рефлекторна тахикардия, което увеличава кислородната нужда на сърцето, като по този начин усилва риска от исхемия при предразположените хора“, допълва още д-р Иван Мартинов.

Според проф. Тодор Кантарджиев е недопустимо хората, особено по-възрастните, да пестят от отопление през зимата и да седят на студено в домовете си. Това води до по-бързото съсирване на кръвта.

„Освен това COVID-19 също води до съсирване на кръвта, а от там до увеличаване на случаите на инсулти и инфаркти. У нас смъртността от това заболяване е изтеглена в посока сърдечносъдов или мозъчносъдов инцидент, т.е. лекарите приемат, че като спре сърцето пациентът е мъртъв, без да отчита инфекциозното заболяване“, обясни за btvnovinite.bg проф. Тодор Кантарджиев.

Задъхване и стягане в гръдния кош са основните симптоми, които трябва веднага да ни изпратят на лекар. Именно заради резките температурни амплитуди болницата в Бургас започна кампания за безплатни кардиологични прегледи.

Сред първите записани е Тихомира Димитрова. „Ако има някакъв проблем, по-добре навреме да се открие, отколкото да чакаш и да стане късно“, обяснява жената.

„Прием на повече течности, по-малко солена храна, повече фибри, зеленчуци и пълнозърнести храни. Въпреки ниските температури, винаги можем да отделим 30-40 минути за едно по-бързо ходене“, категорична е д-р Иванета Йончева от Кардиологичното отделение на УМБАЛ-Бургас.

Продължи да четеш