Съдейки по днешната избирателна активност, драмата на партиите по избори е интересна предимно на политиците, служителите им и една ограничена прослойка хора, които май се наричаха „мазохисти“.
Мазохизъм, но по служба, се проявява и при представителите на медиите, които след бутаницата по избирателните секции се налага да преживеят и една вълшебна нощ в НДК. С импровизирани студиа и стъчащи навсякъде кабели, камери, микрофони, пултове, сандвичи и пластмасови чашки. С висене пред входовете на двореца в най-добрите традиции на опашките за хляб. С препъване по стълбите, тъпчене в меко казано ненадеждни асансьори. С -онези- така важни пресконференции, заради които стажантите от всяка редакция пазят място по 8-9 часа.
И всичкото това – заради някое предаване на часовник или търсене на смисъла в неестествена пауза насред нечий висок наратив. В очакване на новинаТА, докато държавата очаква някакви хипотетични по-добри времена.
И така – вече 25 години.