Сергей Дмитриевич Станишев е роден 1966 г. в Украйна. Син е на Димитър Станишев - секретар на ЦК на БКП за международните връзки на партията. Майка му Дина е филолог и преподавател в Софийския университет.
Завършва история в Москва. 5 години по-късно, отново там, Станишев защитава докторантура на тема „Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната трансформация през втората половина на XIX век".
Тази част от биографията му не присъства в официалния сайта на Партията на европейските социалисти, на която Станишев е президент. Дипломата му по история само е спомената, без уточнения, къде е получена и на каква тема е, но надлежно е описано, че Станишев е бил на обучение в Лондонската школа за икономика и политически науки.
Част от митологията за живота му в Русия, е и въпросът с руското гражданството. Кога точно Станишев го получава остава неясно, но е факт, че както много други синове на партийни величия от близкото минало, не отбива военна служба в редовете на българската армия. „Журналист съм бил на свободна практика. Пишех навремето за 168 часа. Статии за други вестници”, споделя Станишев в интервю в „Шоуто на Слави”
Това е друга част от официалната биография партийния лидер за периода между 1994 г. и 1995 г. Въпреки че на страницата на БСП пише, че Станишев е автор на „многобройни публикации по външнополитически теми в български всекидневници и седмичници", екипът на bTV успя да намери едва 16 негови статии, след преглед на всички броеве на вестник „168 часа” от септември 1994 г. до края 1995 г. Всички, без изключение, са коментари, посветени на Русия, Елцин и страните от бивша Югославия.
Това е целият трудов опит на Станишев извън апарата на българската социалистическа партия, който очевидно в този период не разчита на работата си, за да се издържа, защото не работи на трудов договор, а срещу хонорар.
Този крехък едногодишен опит на политически анализатор в периодичния печат обаче се оказва достатъчен на 29-годишния Сергей, за да започне работа като партиен апаратчик, не къде да е, а направо в отдел „Външна политика и международна дейност" във Висшия съвет на БСП. Нещо повече - само година по-късно той е назначен за ръководител на отдела, където на практика наследява баща си. „Аз бързо се уча”, бе неговият лаконичен коментар по този повод на 15 декември 2001 г.
През 2001 г. става депутат в 39-тото Народно събрание и стремителната му кариера продължава с нови сили. „Готов съм да поема отговорността, ако БСП спечели убедително мнозинство, да стана премиер”, декларира Станишев на 9 април 2005 г.
Така, едва на 35-годишна възраст, Станишев става председател на Социалистическата партия. „Тезата, че съм юноша бледен, за човек, който кара 40-та година, който има много сериозна образователна подготовка и вече сериозен политически опит, според мен не издържа на никакъв обективен поглед”, декларира той в предаването „В десетката” на 19 юни 2005 г.
От август 2005 г. до юли 2009 г. е министър-председател на коалиционно правителство на БСП, НДСВ и ДПС.
Името на Станишев се оказа в центъра на един от най-големите корупционни скандали в Европа, след като стана ясно, че през 2008 г. печално известният австрийския лобист Петер Хохегер е бил нает от кабинета на Тройната коалиция, за да рекламира България в ЕС. Услугата е оценена на 1,5 млн. евро, а за подизпълнител е била наета фирмата на приятелката на тогавашния премиер - Моника Йосифова. „Г-н Цветанов спекулира и прави лъжливи внушения”, отговори на обвинението тогава Станишев.
По-късно районният съд във Виена осъди на две години и половина затвор лобиста Петер Хохегер в процес за политическа корупция. В България, специално създадената парламентарна комисия не откри конфликт на интереси.