Ако изборите бяха днес – 5 февруари, 2023 г., ГЕРБ-СДС щяха да спечелят 26,6% от вота на избирателите, „Продължаваме промяната“ (ПП) – 16,4%, ДПС – 12,8%, „БСП за България“ – 12%, „Възраждане“ – 10%, „Демократична България“ – 7,3%, „Български възход“ – 4,2%, „Има такъв народ“ – 3,2%.
Това показва национално проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено от 30 януари до 4 февруари 2023 г.
Месец преди началото на предизборната кампания, нагласите за предстоящия парламентарен вот показват стабилна електорална кондиция на ГЕРБ и известно свиване на електоралната тежест на ПП.
40% одобряват съвместното явяване на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“
Съвместното явяване на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ на предстоящите избори се одобрява от близо 40% от интервюираните в настоящото изследване – по-често от жени, от висшисти, от хора на възраст между 30 и 60 г. и от жители на столицата. Сред 60% има скептични настроения, които са най-изявени сред избирателите на ГЕРБ. Остава въпросът дали коалицията ще постигне резултат с „добавена стойност” или пък изборният ѝ резултат ще бъде под чертата на механичния сбор.
60% смятат, че страната ни има нужда от нови партии
Въпреки възможността на предстоящите избори да се гласува и с хартиена бюлетина, 88% от българите допускат, че до урните през април т.г. ще отидат по-малко хора в сравнение с тези, които гласуваха на парламентарния вот през октомври 2022 г.
Според 60% от интервюираните, страната ни има нужда от нови партии, различни от досегашните. Това заявяват по-често жени, нискообразовани и бедни респонденти, жители на малките градове и на селата и като цяло хора, които имат високи очаквания към новите политически субекти.
Една четвърт от интервюираните допускат, че НДСВ могат да влязат в следващия парламент. Според 76% това не е възможно. В доброто представяне на НДСВ не вярват по-често хора на възраст над 50 години и жители на столицата. По около една пета от избирателите на големите партии допускат възможността НДСВ да влезе в следващ парламент и в това виждат възможност за политическо партньорство.
Одобрението към президента продължава да намалява
За последния месец продължава да намалява одобрението към работата на президента Румен Радев. Въпреки това то остава по-висок дял от неодобрението му - 48% към 39%. Одобряват го болшинството избиратели на БСП, на „Български възход“ и „Има такъв народ“. Оценките за работата му, обаче, все повече са полюсни и политически обагрени.
В самият край на работата на 48-то НС, Вежди Рашидов получава значително повече одобрение – 28%, за работата си като председател на НС в сравнение с одобрението на парламента като институция - 7%. Рашидов получава добри оценки от над две трети от избирателите на ГЕРБ, както и от над половината избиратели на ДПС.
3% спад в одобрението за Гълъб Донев
За последния месец с 3% намалява одобрението към работата на новия/стар служебен премиер Гълъб Донев. Добри оценки за работата му дават една трета от българите, а малко над половината не го одобряват.
Бойко Борисов и Стефан Янев - най-одобряваните лидери на парламентарни партии
Доверието на хората към повечето лидери на партии в парламента продължава да ерозира. За сметка на това, вътрешнопартийната подкрепа за тях става все по-твърда. В самия край на работата на 48-ото Народно събрание, най-одобряваните лидери на парламентарни партии продължават да бъдат Бойко Борисов и Стефан Янев. Те получават по 24% одобрение, като неодобрението към Бойко Борисов остава значително по-високо от това към Стефан Янев. Висока е подкрепата за Бойко Борисов сред избирателите на ГЕРБ – одобряват го 94% от тях.
От началото на годината с няколко пункта се свива одобрението към лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев. Към 4 февруари те са одобрявани от по 16% от българите, а неодобрението им възлиза на по 72%. И двамата са във висока степен одобрявани от избирателите на „Продължаваме промяната“ (от по над 90% от тях). Петков и Василев получават добри оценки най-често от жители на столицата и от образовани българи.
В началото на февруари Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ имат съизмерими рейтинги на одобрение и на неодобрение. Одобрявани са от по 15% от българите, а неодобрението им възлиза на по 75%. Нинова е подкрепяна от 94% от избирателите на БСП, а Карадайъ – от 92% от избирателите на ДПС.
Костадин Костадинов е одобряван от 13%, а неодобряващите го са 72%. Той е подкрепян от 91% от избирателите на „Възраждане”. Над средните стойности е одобрението му сред бедни и нискообразовани жители на малките населени места.
Христо Иванов е одобряван от 12%, а неодобрението му е 70%. 83% от избирателите на „Демократична България“ го подкрепят. Христо Иванов е одобряван по-често от хора в активна трудова възраст и от образовани респонденти.
Атанас Атанасов е одобряван от 8% от българите, като неодобрението му е 69%. 71% от избирателите на „Демократична България“ одобряват лидера на ДСБ. Над средното одобрение за него регистрираме сред висшисти и сред жители на населени места извън столицата.
В национално проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено от 30 януари до 4 февруари 2023 г., са интервюирани „лице в лице” 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е осъществено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта.
Предвид събитията и скандалите (не само вътрешнополитически), предшествали и съпътствали теренната работа по това изследване, регистрираните обществени нагласи месец преди официалния старт на предизборната кампания са важен ориентир.
