Два месеца след предсрочните парламентарни избори партиите и техните лидери попадат в спиралата на намаляващо обществено доверие. Тенденцията засяга всички основни политически играчи, сочи последното проучване на „Алфа рисърч“. 

Изследването регистрира още по-голям отлив от намеренията за участие в избори  и респективно, загуба на подкрепа от всички политически сили. Ако следващата неделя се провеждат избори, до урните биха отишли едва 35% от имащите право на глас пълнолетни българи.

ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23,4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се ползва с 19,6% доверие и 55,7% недоверие.

На втора позиция, със 17,7% са „Продължаваме промяната“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите Кирил Петков и Асен Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.

ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за Движението нива в страната от 10,4%, а доверието в лидера му Мустафа Карадайъ – 10,1%. Той обаче се откроява и с най-високо равнище на недоверие сред партийните лидери – 57,4%.

„Възраждане“ е другата партия, регистрираща относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10%), а одобрението за Костадин Костадинов е 13,9% срещу 55,5% неодобрение.

Електоралните позиции на БСП отслабват от 9,3% на изборите през октомври до 8,5% в началото на декември. Корнелия Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14,1% доверие срещу 55,1% недоверие.

Кабинет с втория мандат: БСП остава в преговорите, без подкрепа няма имена на министри
Мартин Захариев посочи, че предложеното правителство от ГЕРБ ще се появи отново в следващия парламент

Подкрепата за „Демократична България“ намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6,5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на коалицията. В края на годината Христо Иванов има 14,5% одобрение срещу 47,9% неодобрение. Владислав Панев остава по-слабо познат с 9,2% положително срещу 33,3% отрицателно отношение. Третият съпредседател Атанас Атанасов получава 8,3% доверие срещу 52.5% недоверие.

На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за „Български възход“ (4,3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско недоверие – 17,5% срещу 30,8%.

15,2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. Сред тях се открояват привърженици на партии, които останаха извън парламента, но също и такива на сравнително нови политически формации като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“.

Макар намеренията за гласуване да възпроизвеждат структурата на парламентарния вот от 2 октомври, нагласите на избирателите показват силно разочарование от работата на всички парламентарно представени партии, тенденция към спад в избирателната активност и като следствие - възможност за неочаквано разместване на позиции при скорошни предсрочни избори.

Проучването е част от регулярния мониторинг на „Алфа Рисърч“. Проведено е в периода 1-13 декември 2022 г. сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.