По наблюдения на хуманитарни служители 90 процента от пристигащите у нас от Сирия бежанци са кюрди, като почти всички искат да емигрират в Германия, където има голяма кюрдска общност. Това съобщи Владимир Панов - главен специалист в Бежанско-мигрантската служба на БЧК на семинар за бежанската криза.
Хуманитарен статут получават хората, които бягат от война, а такива са почти всички от Сирия, посочи Панов. За разлика от тях нелегалните мигранти нямат бежанска история, това са най-често хора, които бягат от бедност, уточни той.
Панов припомни пътя на бежанеца, който минава през граничния пункт, като в повечето случаи той е без виза. Първоначално бежанците са задържани за 24 часа в "Гранична полиция", след това се прехвърлят към центровете за настаняване на Държавната агенция
за бежанците, или в домове на МВР - в кв. "Бусманци" в София и в гр. Любимец.
Ако чужденците получат статут - хуманитарен или бежански, напускат центровете и си търсят квартира и работа, като преди това получават българска лична карта на бежанец. Ако им бъде отказан статут, следва да се върнат в страната, от която бягат. На практика голяма част от бежанците обжалват отказа, което може да удължи процедурата до придобиване на статут до няколко години.
Дори да е отказан бежански статут, човекът трудно може да бъде върнат в страната си по произход. Така той може да остане в някой от центровете на МВР до 18 месеца, след което го пускат да си върви. Ако посолството на съответната държава не съдейства да бъде върнат в родината си, той не може да го направи, обясни Панов.
За разлика от сирийците, голяма част от които получават някакъв статут, то една част от гражданите на Ирак и Афганистан например, не получават никакъв. Досега нито един алжирец у нас не е получил статут, посочи специалистът. Той припомни, че в момента най-много бежанци у нас има от Сирия, като досега общо над 2 милиона са избягали от военния конфликт в различни части на света.
В Турция сирийските бежанци са над 500 хиляди, в Йордания - също над 500 хиляди, около 50 хиляди са в Египет, в Швеция и в Германия - по около 15 хиляди, а в Ливан са над 1 милион, или около една трета от населението на страната. Тежкото финансово и социално положение на сирийските бежанци в Ливан създава предпоставки за бунтове в страната, прогнозира Владимир Панов.
Той припомни, че само през октомври българската граница са преминали 3600 бежанци, след което достъпът е драстично ограничен. С изпращането на допълнителен личен състав от полицаи приемът е ограничен до 10-15 човека на ден. До 21 ноември броят на потърсилите убежище у нас е 8500, от които в центровете към ДАБ са настанени около 4000 души. Толкова е и капацитетът на центровете, макар към момента в тях да са настанени около 4150 души.