Първото нещо, което 64-годишната Леонора изпитала, щом за първи път напипва бучка в гърдата си, е страх. Затова и не искала да посети болница, защото изследванията биха могли да потвърдят диагнозата, в която вече се съмнявала.

"Страхувах се от резултатите, затова не исках да потърся лечение", казва тя пред Би Би Си. 

Така изминал месец, преди тя да се съгласи да отиде на преглед. А след като лекарите потвърждават съмненията ѝ, като ѝ поставят диагноза „рак на гърдата“, Леонора отказала да се консултира с хирург. Отново от страх. Все пак братовчедка ѝ загубила битката с болестта, въпреки че се подложила на операция.

За щастие на Леонора нейна съседка, която също се сблъскала с тежката диагноза, ѝ препоръчва да се обърне към така наречените „здравни навигатори“.

Здравният навигатор е човекът, който насочва пациента, подкрепя го и му помага през различните етапи на справяне с болестта. Помощта може да включва не само морална, но дори и финансова подкрепа.

Снимка: iStock

Скептична и водена от тревожността, че ще загуби живота си, Леонора все пак решава да се свърже със здравен навигатор. След месеци работа ракът на 64-годишната жена минава през няколко етапа, но след операция, химиотерапия и медикаменти днес тя вече е в ремисия.

Как лекарите успяват да овладеят развитието на злокачественото образование?

Всичко се състои в промяната на начина, по който Леонора приемала рака. Когато разбрала, че е тежко болна, тя чувствала безнадеждността, която усещат 90% от диагностицираните.

С години психолози и специалисти изследват този страх, за да разберат какво го поражда, за да помогнат на хората да се преборят с него и да предприемат действия по-рано. Защото ракът не е непременно смъртна присъда. Просто е прието да се смята, че е така.

Снимка: iStock

Страхът води до фатализъм, а той – до влошаване на здравето

Убеждението, че ракът няма как да бъде преборен води до чувство за тревожност и безпомощност, които най-силно влияят върху здравословното състояние на пациента.

Съществува доказана силна връзка между усещането за безсилие и влошаването на онкологичните заболявания. Когато се отнася до болестта фатализмът най-често има две измерения:

  • Неизбежност – идеята, че ракът се причинява от външни фактори и не може да бъде предотвратен
  • Неизлечимост – убеждението, че ако си болен от рак, задължително ще умреш от него

Снимка: iStock

Много изследвания създават впечатлението, че почти всичко, което ни заобикаля, може да причини онкологично заболяване. Така хората започват да вярват, че е невъзможно да избегнат причинителите на болестта. Това усещане за неизбежност кара голяма част от обществото да се запита „защо да спирам алкохола и цигарите, щом всичко около мен ми вреди?“

По-сериозният аспект, който трябва да бъде преодолян обаче, е убеждението, че от рака „няма измъкване“. За повечето хора думата рак най-често означава смърт.

Веднъж чули диагнозата, голям процент от пациентите отказват да се подложат дори на лечение, защото изпитват страх от развитието на болестта въпреки медицинската намеса.

Снимка: iStock

Притеснението, страхът и фатализмът влошават състоянието на онкоболния. Така се оказва, че начинът, по който възприемаме и реагираме на диагнозата, са значими също толкова, колкото и самото лечение на болестта.

Разбирайки това, Леонора успява да овладее рака и казва, че ще продължи да разказва историята си с надеждата да спаси колкото може повече човешки животи.

„Ще им кажа да не се страхуват. Ще ги посъветвам да потърсят лечение, защото има кой да помогне“, споделя 64-годишната жена.