Все по-млади хора чуват диагнозата „рак“. Това показват данните от последния доклад, публикуван в Съединените щати. За България обаче данни няма. Причината – Националният раков регистър е закрит в края на 2023 г., а последната общодостъпна и официална информация по темата е до 2017 г.

В България

Последните данни, които страната ни е подавала към Евростат по темата, са от 2017 г. Оказва се, че звеното е закрито почти без обяснение.

„НАП ни закри без никакви аргументи на 6 ноември 2023 г. Единственото обяснение, което получихме, е, че вече няма да има Национален раков регистър в болницата. Той щял да отиде в Националния център по здравна информация. В момента там има някакви частични данни, но трудно може да се проследи пълната картина, защото информацията е препратена към „Информационно обслужване“, обясни онкологът проф. Здравка Валерианова.

Тя е притеснена, защото редица международни институции се обръщат към България за данни, но към момента страната ни не можем да предоставим такива. „Унищожиха една работеща структурира. Сега не могат да се правят анализи, нищо не може да се направи. Просто липсва информация“, заяви проф. Валерианова.

Снимка: iStock

Въпреки това признава, че и у нас има ракови заболявания, които зачестяват при хората под 50-годишна възраст. Такива са онкохематологичните заболявания – на лимфата и на кръвоносната система.

„Ракът на гърдата и на маточната шийка вече се срещат често при жените под 50-годишна възраст. Карциномите на матката и на яйчниците все още се откриват при по-възрастни пациентки“, обяснява още проф. Валерианова с уточнението, че не може да се позове на цифри заради закрития регистър.

Тя казва още, че като цяло нямаме добър скрининг. „Ракът на гърдата, подобно на рака на дебелото черво, има фамилна обремененост, т.е. при един добър скрининг сред 40-годишните хора злокачествените тумори могат да бъдат хванати в начален стадий“, пояснява още проф. Валерианова.

Признава, че е напълно съгласна с констатациите в американския доклад и подобно на колегите си в САЩ е притеснена.

Отвъд Океана

В САЩ, където стриктно следят заболеваемостта и то не само в областта на онкологията, данните са категорични – има увеличение на диагностицираните с карциноми във възрастовата група под 50 години. Тенденцията се наблюдава от 1995 г. до 2020 г., се казва в доклада, който беше публикуван от Американското общество за борба с рака.

Снимка: iStock

„Въпреки че като цяло населението на САЩ застарява, виждаме осезаемо нарастване на раковите диагнози сред по-младите хора“, коментира данните д-р Уилям Дахут, главен научен директор на Американско общество за борба с рака.

Той е категоричен, че тази диагноза „се измества към по-ранните години“ и признава, че експертите в страна са притеснени от тази негативна тенденция. Нарастващата заболеваемост от рак сред по-младите наблюдава с тревога и проф. Скот Копец от Раковия център „Андерсън“ към университета в Хюстън.

„В нашата клинична практика виждаме все по-млади пациенти – такива, които все още не са достигнали възрастта за препоръчителен скрининг за определени карциноми“, коментира проф. Копец, който е специалист по стомашно-чревни заболявания в областта на онкологията.

Европа и ние

България е единствената европейска държава, в която се отчита увеличаване на смъртността от рак, се казва в доклад на Европейската комисия от 2023 г. Тя нараства от 229 случая на 100 000 души население през 2011 г. до 242 смъртни случая на 100 000 души през 2019 г. Увеличението е по-голямо при мъжете (+8%), отколкото при жените (+5%). 

Снимка: iStock

В заключението на доклада се казва още, че смъртността от ракови заболявания у нас е значително по-висока от средната за ЕС, а негативната тенденция се запазва въпреки положените усилия. Една от критиките е, че "България е една от малкото държави в ЕС, които са без одобрен Национален план за борба с рака".

От Брюксел все пак изразяват надежда, че профилактиката и скрининга у нас ще се подобрят през следващите години, защото в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) страната ни е "заложила определени реформи в тази посока".

И още...

„От 7 ноември 2023 г., съгласно нормативната уредба, Националният раков регистър е собственост Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Информацията в него постъпва от 13 регионални ракови регистри (РРР), които са в структурата на бившите онкологични диспансери (понастоящем комплексни онкологични центрове – КОЦ) или специализирани болници за активно лечение на онкологични заболявания (СБАЛОЗ)“, обясниха за btvnovinite от „Информационно обслужване“.

Оказва се, че към момента са инициирани промени в нормативната уредба, който ще позволят Националният раков регистър да стане част от Националната здравноинформационна система (НЗИС) и да задължат всички лечебни заведения да подават точна и навременна информация към системата.

„Очаква се до средата на 2024 г., съгласно договора за надграждане на Фаза 3 на НЗИС, да бъде създаден модул за онколечение и Националният раков регистър да стане част от НЗИС. Информация от него ще може да бъде извличана, както при поискване, така и публично публикувана, съгласно изискванията на Министерство на здравеопазването“, се казва още в становището на „Информационно обслужване“.

Всички регистри, които са водени до момента, в това число и Националният раков регистър, вече ще се базират на информацията, подавана към НЗИС от болниците. Във всеки един от регистрите ще има пълна и точна информация в реално време, категорични са от „Информационно обслужване“. И уточняват, че НЗИС е собственост на Министерство на здравеопазването.

Eкипът на btvnovinite.bg изпрати запитване и до Министерство на здравеопазването за очакваните реформи в областта на онкологията. Все още отговор няма.

Продължи да четеш