Очертава се политическа нестабилност

Седем или осем партии преминават четирипроцентната бариера, според екзитпола на повечето социологически агенции малко повече от час преди приключването на изборния ден. Очертаващият се многопартиен парламент вещае трудно съставяне на правителство и политическа нестабилност - прогноза, споделена от редици политически анализатори преди вота.

Според данните на "Галъп" към 16.00 часа, които са по поръчка на bTV, е сигурно, че в 43-тия парламент влизат четири политически сили, а още четири са доста над 4-процентната бариера.

Колко от малките партии ще влязат в следващото Народно събрание и какви са възможните комбинации в един раздробен парламент - отговорите в рамките на следващите часове.

Към 16.00 часа, по данни на агенция „Галъп”, активността в страната е била 35 процента. Предстои да видим дали до края на деня ще надхвърли 50 на сто.

Активността назад във времето

Днес интересът към гласуването е далеч от времето, когато на власт дойде Симеон Сакскобургготски - 2001 година. В началото на демокрацията имаме ненадминат рекорд. 91 процента от българите гласуваха за Велико народно събрание през 1990 година. Това бяха почти 7 милиона души. Сега пред урните се очакват наполовина по-малко.

Днес и очакванията на хората от изборите са съвсем други. Попитахме ви: Според вас ще променят ли тези парламентарни избори България? Оказва се, че мнозинството днес не вярва, че вотът ще промени живота ни - 55 процента. Иначе оптимистите са повече.

Кои са оптимистите и кои песимистите?

Открива се нещо парадоксално - възрастните са по-големи оптимисти от младите. С едно изречение, мнението на младите хора е: "Няма да има промяна след тези избори".

Много хора днес гласуват. Кое е водещото за тях?

Според това как се самоопределят участниците в екзит пола, излиза, че ромите се влияят от лидера повече отколкото етническите турци и българи.

Едно интересно припомняне. Тъй като очакваме 7 или 8 партии да влязат в следващия парламент, ето едно сравнение. През 2005-а година е досегашният рекорд - 7 парламентарни групи.

Почти половината от избирателите са отбелязали предпочитан кандидат. Радващо е, че много малко хора са казали, че не са сигурни дали са посочили преференция.

Има ли разлика според етническото самоопределение?

49 сто от хората, които се самоопределят като българи, са се възползвали, докато при ромите и турците, процентът е около 30.

Ще има ли пренареждане?

Изследването на „Галъп” показва, че над 17 процента от избирателите, гласували днес, са предпочели друга партия в сравнение с предишните избори.