В подготовката на бъдещите попълнения в Българската армия се крият неизвестни и забавни моменти. Какво означава да си юнкер или курсант и по какво се различават бъдещите офицери през XIX, XX и XXI век?

Снимка: bTV

Като професор по стрелба с пистолет „Макаров“. Така определя себе си преподавателят по военна история в Националния военен университет "Васил Левски" полк. Марко Златев.

Самият той завършва военното училище точно преди 50 години. Историите, за които разказва обаче, са още от края на XIX век.

Снимка: bTV


„Юнкерът, бъдещият офицер, днес курсантът, трябва да бъде широко скроена личност и широко образована“, казва полк. Златев.

От 1878 г. юнкерите, наред с военната подготовка, изучават каква трябва да бъде стойката на тялото, как да се държат в присъствието на дама, как да се поклонят, къде да държат ръцете си. В различните класове изучават танци като мазурка и валс.

Снимка: bTV

А сега стойката се оформя със спортни занимания.

„Голяма част от военноприложните спортове, които са в олимпийския цикъл, в България са дошли от Военното училище“, допълва полк. Марко Златев.

Сержант Златина Генчева печели първо място на Държавния военен шампионат по ориентиране.

„С ориентиране се занимавам близо 12 години. Добрият ориентировач трябва да е физически здрав и издръжлив и да мисли много“, казва сержант Генчева.

Снимка: bTV



От 2019 г. старши сержант Цветомир Крамарски се занимава с kettlebell lifting – спорт, в който в продължение на 10 минути се стои под тежестта на гири.

„Тази година на европейското отново заех първо място, но беше моят дебют на по-голямо състезание. Ако си изключително силен, но нямаш психиката да издържиш това натоварване, вероятно на четвърта, пета минута, където има криза в нашия спорт, ще пуснеш гирите“, споделя старши сержант Цветомир Крамарски.

Снимка: bTV



За младите офицери през последните три века има едно общо правило – усъвършенстването няма предел.

По темата работиха репортерът Радослав Чолаков и стажант-репортерът Виктория Трифонова.