Тя помага в създаването на новия живот. Тя го посреща и тръпне за първата му глътка въздух – такава е съдбата й. Благодарение на нейните усилия стотици семейства са прегърнали своето мечтано бебе.
В "Жените на България" ви срещаме с доц. Мария Юнакова, акушер-гинеколог и репродуктивен специалист. Тя дава надежда на много жени да сбъднат своя най-вълнуващ и емоционален миг.
А какво пази за себе си?
„Удовлетворението от чудото на живота“, казва с усмивка тя.
Няма жена, която тръгва сама по пътя на репродуктивната медицина. Тези жени са герои, прекарали часове в изследвания, очаквания, манипулации, болезнени понякога, разочарования.
Доц. Юнакова е до тях през целия им дълъг и труден път. Тя знае личните им истории, те пък са й доверили мечтата да бъдат майки.
Питаме я каква е било нейното съкровено желание и дали репродуктивната медицина е такова. Оказва се, че до 16-годишна възраст дори не е имала представа какво ще работи в бъдеще.
„Решението да бъдеш лекар не можеш да го вземеш осъзнато, когато си дете. Човек трябва да има повече опит. Бях отговорна и дисциплинирана, което повлия на избора ми“, спомня си доц. Юнакова, въпреки че още тогава е знаела, че професията е тежка.
Тежестта идва до голяма степен от съдбите, с които се сблъсква един лекар всеки ден. А той преди всичко е човек – има своите моменти, преживявания и емоции.
Доц. Юнакова споделя, че не допуска те да вземат връх.
„Ние, медиците, не можем да си позволим да бъдем водени от чувства или да реагираме импулсивно. Преценяваме всеки случай и знаем кога има повод за притеснения. Опитът ни позволява да бъдем по-хладнокръвни“, казва специалистът.
Мария е такава от дете – доверява се повече на разума отколкото на емоциите, което не значи, че не преживява историите на пациентите по своя си начин.
Споделя също, че винаги е била отговорна и може би качествата й предопределят до голяма степен професионалната й реализация. Тя е завършила Природо-математическа гимназия с профил „Биология“, но също така е учила в Спортното училище в Стара Загора.
„Спортът учи на дисциплина и след като не успях да постигна резултатите, които целях, реших да се насоча към това, в което съм силна – ученето“, разказва доц. Юнакова.
Днес Мария, която е тренирала плуване, се гмурка смело във водите на…медицината. Човекът, който застава плътно зад нея, е проф. Атанас Щерев, известен като „бащата на инвитрото“ в България. Тя го среща като студентка в трети курс и до днес той е основен ментор за нея.
„Общуването с проф. Щерев през всичките години ме е изградило и като човек, не просто като лекар. Самият той е перфекционист и ме е научил да се усъвършенствам“, казва доц. Юнакова, която надгражда практиката си с участия в международни научни форуми и конференции, за да бъде запозната с всички новости в сферата й.
„Аз съм отговорна към пациентите си, които се надяват на щастлив изход на проблемите си. Желанието на една жена да забременее, да бъде майка е най-човешкото и аз трябва да дам всичко от себе си това да се случи“, категорична е доц. Юнакова.
Кара ни да се замислим за нещо много важно – за моментите, които отлагаме. Все повече са двойките, които стават родители по трудния начин, а сред основните причини е изместването на репродуктивната възраст както при мъжа, така и при жената.
„Статистиката сочи, че средната възраст, на която раждат жените у нас някога е била 21-22 години, а днес е 30. Това предопределя и проблемите, които възникват и налагат намесата на специалист“, обяснява лекарката.
Няма как обаче тя или който и да е лекар да спре необратимите процеси в обществото.
„Знам, че е твърде оптимистично да мислим, че жените ще се реализират като майки на 22 или 25, но нека да обмислят сериозно перспективите си до 33-34-годишна възраст, преди да се увеличат рисковете от проблеми при забременяването“, съветва доц. Юнакова.
Самата тя обаче не е най-добрият пример, тъй като е отлагала дълго момента и е родила сина си на 36 г.
„И съдбата има своята намеса, разбира се“, смее се лекарката, но не отстъпва от мнението си.
За съжаление все повече младите жени, а и партньорите им следват други приоритети, докато не осъзнаят, че пред тях стои предизвикателството на живота – създаването на семейство.
„Не винаги можем да управляваме процеса и лечението. Не всички процедури са успешни. Лекарят не е Господ“, казва доц. Юнакова.
Когато се касае за репродуктивни намерения и желания, има и обстоятелства, които не могат да се преборят. Не крие и че се измъчва, когато не успее да помогне. И тогава съпреживява болката, която винаги е по-голяма за пациентите й. За щастие обаче, няма случай, който да я е белязал завинаги и по-голямата част от опитите в практиката й са успешни.
„Моята работа е наситена с повече положителни емоции отколкото с тъга. Усещането, че си участвал в създаването на един живот, че си проследил целия труден път до появата му в света, е невероятно, то не може да се опише“, споделя доц. Юнакова.
Тя знае, че всичките й усилия си заслужават. Спомня си и за първата жена, на която е помогнала преди повече от 15 години. Тогава е била млада и неуверена, но пък е успяла.
„Прилагам всичките си знания и умения, а оттам нататък – каквото е писано.“
Това, на което я е научила работата й, е да бъде последователна и да не се отказва. Но животът й е показал, че всяко нещо има своето време и…не е случайно.
