„Движението за права и свободи“ е центристка политическа партия, която се ползва с подкрепата главно на етническите турци и други малцинства в България. Определят се като либерална партия и член на Либералния интернационал.
Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани. За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.
По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност, която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.
Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.
След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“ На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.
Партията е представена парламентарно в рамките на всички обикновени Народни събрания до днес.
Сега партията се ръководи от Мустафа Карадайъ.
