Горещините отнемат живота на повече от 175 000 души годишно в Европа, отчита Световната здравна организация (СЗО). Температурите в Европейския регион се повишават около два пъти по-бързо от средните за света.

Снимка: iStock

Това прави този регион най-бързо затоплящият се от шестте региона на СЗО. Трите най-топли години, регистрирани региона, са настъпили след 2020 г., а 10-те най-топли години са от 2007 г. насам.

На някои места по света климатичната криза вече води до повишаване на температурите до непоносими нива, а изчисленията показват, че в световен мащаб между 2000 и 2019 г. всяка година са настъпили приблизително 489 000 смъртни случая, свързани с горещините.

На Европейския регион се падат 36%, или средно над 175 000 живота всяка година. През последните 20 години там се наблюдава 30% увеличение на смъртността, свързана с горещините.

Смъртните случаи са се увеличили в почти всички страни от региона, в които се извършва мониторинг. Така в 53-те държави в Европа хората плащат най-високата цена за жегите и това ще продължава, отчитат от СЗО.

Топлинният стрес е водещата причина за смърт, свързана с климата, в региона. Екстремните температури изострят хроничните заболявания, включително сърдечносъдовите, дихателните и мозъчно-съдовите заболявания, психичното здраве и свързаните с диабета състояния.

Доклад на УНИЦЕФ: Горещините убиват близо 400 деца годишно

Екстремните горещини са проблем най-вече за възрастните хора, особено за тези, които живеят сами. Те може също така да представляват допълнителна тежест за бременните жени.

Преди няколко дни генералният секретар на ООН Антониу Гутериш отправи призив за действие във връзка с екстремните горещини в отговор на смъртоносните последици от повишаването на температурите по целия свят.

Снимка: iStock

В призива на Гутериш се посочват четири критични области на действие –грижа за уязвимите, защита на работниците, повишаване на устойчивостта на икономиките и обществата и ограничаване на покачването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий.

 

СЗО напълно подкрепя призива на генералния секретар за действие, за да бъде привлечено вниманието на целия свят към тази глобална заплаха за общественото здраве.

„Коперник“: 21 юли 2024 г. е бил най-горещият ден, регистриран някога

Плановете за действие в областта на топлинното здраве са важен процес на адаптация, който прави общностите по-устойчиви на горещините, отбелязва организацията.

Повече от 20 държави в Европейския регион са въвели такива планове.  Въпреки че това е окуражаващо, то не е достатъчно, за да защити всички общности.

Снимка: iStock

Чрез Европейския център за околна среда и здраве в Бон, Германия, СЗО в момента разработва актуализирано второ издание на своите насоки за планове за действие в областта на топлината и здравето.

То ще предостави основаваща се на факти референтна точка за националните и местните власти, за да създадат свои собствени планове или да актуализират съществуващите. Процесът на тяхното разработване обединява участници от различни сектори с цел по-добро управление на топлинните рискове.

Неблагоприятните последици за здравето от горещото време са до голяма степен предотвратими чрез добри практики в областта на общественото здраве, така че ако сме по-добре подготвени за горещия регион, ще спасим много животи както сега, така и в бъдеще, посочват от СЗО.

Пожари, градушки, температурни рекорди: Къде беше най-топло и къде валя най-много през юли

В тази връзка организацията припомня няколко прости насоки, които могат да предпазят всички:

  • Пазете се от горещините: избягвайте да излизате и да извършвате натоварващи дейности през най-горещото време на деня;
  • Стойте на сянка и не оставяйте деца или животни в паркирани превозни средства. Ако е необходимо и възможно, прекарайте 2-3 часа от деня на хладно място, например в супермаркет или кино;
  • Поддържайте дома си хладен: използвайте нощния въздух, за да охладите дома си. Намалете топлината в дома си или в хотелската стая през деня, като използвате щори или жалузи;
  • Поддържайте тялото си хладно и хидратирано: използвайте леки и свободни дрехи и светло спално бельо, вземайте хладни душове или вани и пийте редовно вода, като избягвате сладки, алкохолни или кофеинови напитки поради дехидратиращия им ефект върху организма;
  • Погрижете се за себе си и за другите: проверявайте семейството, приятелите и съседите си, особено възрастните хора, които прекарват голяма част от времето си сами.
Продължи да четеш