В ранните часове на 2 януари българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ излезе от италианските териториални води в Средиземно море югозападно от о-в Сицилия.
Плавателният съд държи курс запад-северозапад и ще го поддържа до вечерта, когато ще направи лек поворот и ще премине северно от бреговете на Тунис, но без да навлиза в териториалните води на африканската държава.
От 06:00 часа на 1 януари до 18:30 часа на същата дата „Св. св. Кирил и Методий“ измина приблизително 108 морски мили (около 200 километра).
Корабът продължава да следва маршрута си към испанското пристанище Картахена при много благоприятни метеорологични условия – вълнението е около 0,5 бала, докато вятърът е слаб, вариращ със скорост между 1,5 и 5 м/сек от изток.
Корабът е на историческо първо плаване към остров Ливингстън, за да подпомогне 31-ата българска антарктическа експедиция. Рейсът на „Св. св. Кирил и Методий“ до българската антарктическа база на острова се очаква да продължи около 40 дни.
БТА направи обиколка на навигационния мостик с капитан III ранг Радко Муевски, старши помощник-командир на кораба. Плавателният съд с бордови номер НИК 421 се управлява чрез средства за осигуряване на навигационна безопасност.
Щурманската маса на кораба е оборудвана със следните електронавигационни прибори: ехолот – уред, който измерва дълбочината на водата, сателитен компас, електронна карта, UAIS (Universal Automatic Identification System) транспондер, глобална спътникова навигационна система, която използва руската система GloNass и американската GPS Navstar, както и навтекс, който се използва за приемане на морска навигационна информация за безопасност (maritime safety information).
На навигационната маса стоят разположени хартиени пособия за навигация, включително навигационна карта, върху която също се нанасят координатите на кораба.
Щурманското оборудване включва още и различни сигнални флагове, които се използват по време на различни дейности, изпълнявани на кораба, около кораба и на пристанище или известяват какво е настоящото му състояние. Използването на различен флаг е съпътствано от различен звуков сигнали. „Корабът ми е неподвижен, можете да ме заобиколите“, „Двигателите ми работят на заден ход“, „Нуждая се от помощ“, „Движите се към опасност“ са част от ситуациите, които се означават, за да предупредят околните.
В предната част на мостика е разположен радар (радиолокатор), който осигурява навигационната безопасност на плавателния съд през нощта, а и не само. Друго основно средство е и вторият радар, който е в Х band обхвата, също както и първият от радарите. Този обхват прихваща вълни, които са по-къси от S band вълните (покриващи честоти между 2 и 4 гигахерца), но са също достатъчно добри за водене на навигация.
Най-отпред на мостика са разположени: втори дисплей на електронната карта, анемометър – уред, който измерва показателите на вятъра, включително неговата скорост и посока спрямо борда на кораба, както и жирорипитер (gyro repeater – уред, използван при навигиране на кораба, когато той е близо до брега и също така, за да се установи посоката на движение на околните кораби) на един от жирокомпасите на борда на кораба.
Изнесени отвън, на двете крила на палубата на навигационния мостик, също са разположени два жирорипитера, обясни още кап. Муевски.
Мостикът разполага и с два броя радиостанции на ултракъси вълни (УКВ) вълни, които по време на вахта се използват за комуникация от екипажа. Трета УКВ радиостанция е настроена на друг канал, през който се извършва дигитално селективно избиране през други станции или кораби.
Оборудването включва още приемник на глобалната морска система за безопасност, както и още едно УКВ средство.