Над 230 000 кюрди са потърсили убежище в северен Ирак. „Домиз” е най-големият бежански лагер на територията на страната. Там официално живеят около 60 000 души, а неофициално - много повече.
Семейството на Хазни и Хадия е сред тях. 13 души живеят в къща от 6 квадратни метра вече повече от година.
„Дойдохме тук заради режима на Башар Асад в Сирия, заради войната и заради убийствата. Аз имах живот в Сирия, имах земя, загубих всичко, и къщата си дори”, разказва съпругът Хазни.
Това семейство е отгледало общо 13 деца. Десет от тях са избягали от войната, но три продължават да живеят в Дамаск. Майка им и баща им не са ги чували от близо месец и се тревожат. „В много от градовете беше страшно. Беше като деня на страшния съд, имаше бомби, убийства, летяха самолети”, спомня си Хадия.
Основният проблем на хората в „Домиз” е липсата на средства и възможност да започнат свой бизнес. Оплакват се, че нищо не върви. Не и за Абдул обаче, който дава под наем булчински рокли. „Повярвайте ми, тук съм от три години, много хора продължават да се женят. Имам много рокли, но една е най-хубавата”, показва той.
Основните проблеми обаче започват след сватбата, когато се оказва, че родените на иракска територия деца не могат да получат никакво гражданство. За малкото момче на Самир например нито една власт дори не подозира. „Той няма никакви документи, защото е роден тук, семейството дойде от Сирия. Тоест, той на практика официално не съществува, това е голям проблем в лагера”, разказва баща му.
Сирийците отчитат, че основният плюс на този лагер е, че могат да се движат свободно и да си търсят работа в града.
Капацитетът на този бежански лагер отдавна е надхвърлен, но въпреки това, там продължават да прииждат бежанци. По неофициална информация, над 11 000 са новодошлите само за първите два месеца на годината.