Десетки привърженици на опозицията в Казахстан бяха задържани от полицията в неделя. Демонстрантите излязоха по улиците на големите градове, за да се противопоставят на политическите репресии в страната и с искане политическите затворници да бъдат освободени.
Искане, което Европейският парламент подкрепи по-рано този месец. Евродепутатите приеха резолюция, в която е упоменато, че в богатата на петрол държава, все още се погазват изконни човешки свободи, като правото на мирно протестиране.
„Екстремисти“ застрашават властта
В отговор на становищата на европейския парламент, външното министерство на Казахстан заяви, че резолюцията е „инициирана от политически недоброжелатели“ и е „подхранвана от неточна информация".
Демонстрациите избухнаха и на фона на резултатите от изборите, проведени през януари, които не бяха изненада за мнозинството казахстанци.
На политическата сцена в бившата съветска република от близо три десетилетия властва една и съща партия - „Нур Отан“. Компания в парламента ѝ правят още две политически сили – „Ак Жол“ и Казахстанската народна партия, наследница на местната комунистическа организация от съветските времена.
Опозиционните движения са извън парламента, обявени от властите за екстремистки и вредни за обществото. Президентът Касъм-Жомарт Токаев обеща да регистрира всички политически сили и да ги допусне до изборите, но нито една от наистина опозиционните партии, които се опитаха да преминат през процедурата, не бяха одобрени.
Сега гласовете на недоволството отекват в протестите на десетки демонстранти. Протести, които обаче лесно биват потушавани от полицията.
Според властите в Казахстан организаторите на митингите не са спазили необходимите законови процедури и следователно правото на мирно протестиране не е нарушено. Държавният обвинител предупреди, че всеки, който присъства на протестите - свикани в градове в цялата страна - може да бъде административно задържан за 20 или 50 дни.
Репортер на „Ройтерс“, присъствал на протестите в неделя, съобщи за най-малко 50 задържани в най-големия град в Казахстан - Алмати. Протестиращите са скандирали „Назарбаев, махай се“, а „Еурейжъривю“ заключва, че докато сянката на този човек тегне над страната, промяна няма да има.
Нурсултан Назарбаев - бившият президент с повече сила и правомощия от сегашния
Нурсултан Назарбаев е най-дълго управлявалият лидер в историята на постсъветския свят. Ръководи средноазиатската държавата близо 30 години.
Той хваща юздите на управлението още по времето на комунизма и е единственият президент на Казахстанската съветска република, а след разпадането на Съветския съюз и първият президент на Република Казахстан.
Дълго замитани проблеми под повърхността
Не можем обаче да кажем, че управлението на Назърбаев през всички тези години е било безоблачно. Първото голямо предизвикателство, с което се сблъска управлението, възникна през 2011 г., когато властта трябваше да мобилизира силите на вътрешното министерство, за да разпръсне протестиращите за по-добро заплащане и условия на труд петролни работници в град Жанаозен.
По време на демонстрациите загиват най-малко 10 души, като е обявено и извънредно положение, а месеци наред напрежението ескалира.
Голямо обществено недоволство възникна отново през 2016 г., когато на фона на тежки социални проблеми правителството се опита да прокара поземлена реформа и да позволи на чужденци да закупуват имоти в Казахстан. Това предизвика масови протести, които отново са потушени със сила.
Все по-често към икономическите и социалните искания на протестиращите се добавят и политически. Като едно от лицата на общественото недоволство лидерът на забранената политическа организация „Демократичен избор на Казахстан” Мутхар Аблязов. Опозиционерът напуска Казахстан и търси убежище в Европа, но за него е издадена международна заповед за арест от Интерпол по искане на Русия с обвинения за измама.
Въпреки всички трудности и неколкократните опити за екстрадиране от Аблязов успява да организира нова протестна вълна в своята родина.
На пръв поглед режимът оцелява без видими поражения, но тези събития поставят началото на спорадични демонстрации и изблици на обществено недоволство по различни поводи и причини от 2018 г. до сега.
На фона на поредните протести през 2019 г., този път предизвикани от смъртта на пет сестри в горяща къща, „лидерът на нацията“ Нурсултан Назърбаев изненадващо подава оставка.
Оставката на Назарбаев е едва вторият път, когато президент на бивша съветска република се оттегля доброволно. Руският президент Борис Елцин се оттегли от властта през 1999 г., но посочи свой наследник в лицето на Владимир Путин.
Мнозина международни наблюдатели са изненадани от неговото решение, а други отбелязват, че той иска да си осигури плавно предаване на управлението без негативни последствия за него.
Формалното му оттегляне от поста далеч обаче не означава оттегляне от властта в Казахстан.
Бившият президент все още е председател на управляващата партия „Нур Отан“, както и член на Конституционния съвет на Казахстан.
Преди той да напусне президентския пост, са приети няколко законови изменения, благодарение на които бившите президенти на страната остават начело на Съвета по сигурността и съответно контролират казахстанските служби за сигурност. Силен коз в ръцете на всеки политик.
След оттеглянето на Назарбаев председателят на Сената Касъм-Жомарт Токаев пое президентския пост, като впоследствие спечели и предсрочните парламентарни избори.
Токаев сам заяви, че ще продължи политиката на предшественика си и ще разчита на неговото мнение по ключови въпроси. Първото му решение като президент беше да преименува столицата Астана на Нур Султан, в чест на вече бившия държавен глава на страната.
Откритата подкрепа на бившия президент към настоящия - както и законовите правомощия на Нурсултан Назарбаев като лидер на партията и председател на Съвета по сигурността- затвърдиха твърденията на мнозина, че страната продължава да се управлява от един човек и името му не е Касъм-Жомарт Токаев.
Казахстанските власти полагат усилия да поддържат своя добър имидж зад граница и да не позволяват вътрешните им проблеми да излизат навън. „ИУ Обзървър“ отбелязва, че преди гласуването на резолюцията на Европарламента за човешките права в Казахстан, от Нур Султан са предприели масирана лобистка компания, за да предотвратят приемането ѝ.
Засега режимът в Казахстан изглежда стабилен, но засега малобройните, но продължаващи протести сякаш говорят, че напрежението под повърхността продължава да се покачва. Дали скоро няма да стане свидетели на голям взрив?
