Вече месеци наред най-големият айсберг в света A23a се върти на място северно от Антарктида, докато всъщност би трябвало да се движи покрай най-мощното океанско течение на Земята.

Учените твърдят, че замръзналият айсберг, който е повече от два пъти по-голям от Голям Лондон, е бил уловен на върха на огромен въртящ се воден цилиндър.

Океанографите наричат това явление колона на Тейлър и е възможно A23a да не се измъкне от своя затвор в продължение на години.

„Обикновено си мислим, че айсбергите са нещо преходно. Те се раздробяват и се топят. Но не и този. А23а е айсберг, който просто отказва „да умре“, отбелязва полярният експерт професор Марк Брандън, пише Би Би Си.

Дълголетието на айсберга е добре документирано. Той се откъсва от антарктическия бряг още през 1986 г., но почти веднага след това затъва в дънните тини на море Уедъл.

 

В продължение на три десетилетия той е статичен „леден остров“. Не помръдваше. Едва през 2020 г. той отново изплува на повърхността и започна да се движи, отначало бавно, а след това се насочи на север към по-топъл въздух и води.

В началото на април тази година A23a навлезе в Антарктическото циркумполярно течение (АЦПТ) - джудже, което пренася сто пъти повече вода по света, отколкото всички земни реки, взети заедно.

Това трябваше да задвижи близо трилионтонния айсберг и да го изстреля нагоре към южната част на Атлантическия океан и към сигурно забвение.

Вместо това A23a не стигна до никъде. Той остава на мястото си северно от Южните Оркнейски острови, като се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка, с около 15 градуса на ден. И докато го прави, разпадането и евентуалната му гибел ще се забавят.

Между долната му част и морското дъно има поне хиляда метра вода.

Той е бил спрян от вид вихър, описан за първи път през 20-те години на миналия век от брилянтния физик сър Джи Ай (Джефри Инграм) Тейлър.

Ученият от Кеймбридж е пионер в областта на динамиката на флуидите и дори е привлечен в проекта „Манхатън“, за да моделира вероятната стабилност на първия в света опит с атомна бомба.

Професор Тейлър показа как течение, което се сблъсква с препятствие на морското дъно, може - при подходящи обстоятелства - да се раздели на два отделни потока, като между тях се образува въртяща се водна маса на цялата дълбочина.

В този случай препятствието е 100-километрова неравност на океанското дъно, известна като Пири Банк. Вихърът се намира на върха на брега и засега A23a е негов пленник.

Колко дълго A23a може да продължи се върти в капана?

Кой знае, но когато професор Мередит постави научен буй в колоната на Тейлър над друга буца на изток от Пири Банк, плаващият инструмент все още се въртеше на място четири години по-късно.

A23a отново е отлична илюстрация на важността на разбирането на формата на морското дъно.

Подводните планини, каньони и склонове оказват огромно влияние върху посоката и смесването на водите, както и върху разпределението на хранителните вещества, които стимулират биологичната активност в океана.

А това влияние се разпростира и върху климатичната система: именно масовото движение на водата спомага за разпръскването на топлинната енергия по земното кълбо.

Поведението на A23a може да бъде обяснено, тъй като океанското дъно северно от Южен Оркни е сравнително добре проучено.

Това не важи за голяма част от останалата част на света.

Понастоящем само една четвърт от морското дъно на Земята е картографирана по най-добрия съвременен стандарт.

Продължи да четеш