Изследователите проучват дали Стоунхендж е построен, ориентиран по положението на Луната. "Английското наследство" и експерти от други организации проучват връзката между древния паметник и голямото луностоене, което се случва на всеки 18,6 години.
Терминът обозначава точката, в която изгревът и залезът на Луната са най-отдалечени една от друга по хоризонта, като следващото подобно явление е през 2024-2025 г., пише Би Би Си.
Теорията е, че тези лунни движения може да са били забелязани в ранната фаза на Стоунхендж и да са повлияли на по-късния му дизайн.
Тъй като подобни небесни явления се случват сравнително рядко, учените се възползваха от възможността да ги проучат.
По новото изследване работят експерти от университетите в Оксфорд, Лестър и Борнмът, както и от Кралското астрономическо дружество.
Преподаватели и студенти от университета в Борнмът ще документират движенията на Луната и връзката ѝ с камъните.
Стоунхендж е широко известен с връзката си с движението на Слънцето, особено по време на лятното слънцестоене, когато хиляди хора се стичат към монумента в ранните часове, за да наблюдават изгрева.
Връзката на монумента с Луната е по-малко известна.
Четири камъка на Стоунхендж са подравнени с крайните позиции на Луната и изследователите от години спорят дали това е било умишлено, и ако е така - как е постигнато и каква е била целта му.
Учените канят обществеността да се включи в поредица от събития, включително беседи, планетариум, наблюдение на звездите и нова изложба. Освен това ще се излъчва на живо най-южният изгрев на Луната в Стоунхендж.
Загадъчният кръг от камъни
Стоунхендж е най-известният мегалитен паметник в света – кромлех с диаметър около 100 метра. Намира се в средата на равнината Солсбъри в графство Уилтшър, Кралство Великобритания.
В градежа са използвани две вида скали - местни пясъчници, „сарсен“ и базалтови „сини камъни“, чийто произход е локализиран на около 200 км в западна посока. В началото на 2021 г. група изследователи от Англия, работила върху историята на паметника, съобщава че е идентифицирала мястото, където кромлеха е бил изграден първоначалнo.
Недвусмислено е съвпадението на диаметъра, ориентацията, няколко дупки с характерна форма и каменни остатъци.
По сведения на археолози проучванията ги отвели до неолитно село с малък каменен кръг, наподобяващ Стоунхендж, в близост до река Ейвън. Двете древни исторически реликви били свързани с широка каменна алея.
Следователно паметникът е завършекът на землените структури, датиращи вероятно много преди построяването на самите Сини Камъни, за които се предполага, че са израз на древни вярвания и ритуали (понеже при разкопки са намерени животински и човешки кости).
Останките на мегалитната структура позволяват да се установи, че тя е изграждана и модифицирана в течение на повече от 1000 години, започвайки приблизително около 3000 г. пр.н.е. Разглеждана от вън навътре, най-далеч от центъра е запазен концентричен ров с насипи пръст от двете страни. В близост до вътрешната страна се установява един кръг от около 60 ями, запълнени с каменни останки, т.нар. „дупки на Обри“.
С радиус от 30 м около центъра се намират останките от каменен ринг, носен от 30 масивни варовикови къса. Във вътрешността на ринга са най-внушителните камъни от Стоунжендж, които са представлявали пет „арки“, наричани най-често „трилити“, разположени в конфигурация на подкова. Около самия център са запазени т.н. сини камъни, образували неправилен овал.
Най-ранни дати са установени изкопаването за рова и сините камъни. По всичко личи, че тези камъни са били премахнати за известно време, докато са изградени арките, а след тях и пръстена от варовици. По-късно са възстановени, но подробностите около тях остават неясни.
