Кампаниите за отказ от членство в Европейския съюз от миналата пролет и протестите на студенти срещу масовото клане на Израел в Газа, отново поставиха въпроса за милитаризацията на американското висше образование в центъра на вниманието, пише онлайн списанието на института Responsible Statecraft.

Финансовите връзки между Пентагона и американските университети не са нещо ново. Както посочва Стюарт Лесли в своята книга по темата „Студената война и американската наука“, „през десетилетието след II световна война Министерството на отбраната се превръща в най-големия покровител на американската наука“.

Вярно е, че с разрастването на граждански институции като Националния институт по здравеопазване делът на Пентагона във федералните научни изследвания и разработки намалява, но все пак той остава източник на милиарди долари за финансиране на университетските изследвания.

През 2022 г., последната година, за която са налични пълни данни, 14 университета са получили поне 100 млн. долара финансиране от Пентагона – от изумителните 1,4 млрд. долара на Джон Хопкинс до впечатляващите 100 млн. долара на щата Колорадо.

Изненадващото е, че два от университетите с най-широки връзки с оръжието на бъдещето се намират в Тексас: Тексаският университет в Остин и Texas A&M.

През 2020 г. губернаторът на Тексас Грег Абът и бившият министър на сухопътните войски Райън Маккарти се появяват на сцената на церемония в Тексаския университет в Остин, за да отбележат създаването на лаборатория по роботика там, част от ново партньорство между Командването за бъдещето на сухопътните войски и училището.

За да не остане по-назад Texas A&M тихомълком се превръща в база на Пентагона за изследвания в областта на хиперзвуковите оръжия - оръжия, които се очаква да се движат със скорост пет пъти по-висока от тази на звука.

Снимка: iStock

Снабден с километричен тунел за тестване на хиперзвукови ракети, университетският му консорциум за приложна хиперзвукова техника е изрично посветен на изпреварването на световните съперници на Америка в разработването на това следващо поколение военни технологии.

Тексаският университет е също така част от екипа, който ръководи Националната лаборатория в Лос Аламос, известното съоръжение в Ню Мексико, където са разработени и тествани първите ядрени оръжия в рамките на проекта „Манхатън“ под ръководството на Робърт Опенхаймер.

 

Други важни играчи са университетът Карнеги Мелън, център за армейски изследвания на приложенията на изкуствения интелект, и университетът Станфорд, който служи за захранване на калифорнийските фирми от Силициевата долина.

Това учебно заведение управлява и програмата за трансфер на технологии за отбраната (TT4D), чиято цел е да пренесе академичните технологии от лабораторията на пазара и да проучи потенциалните военни приложения на новите технологични продукти.

Снимка: iStock

Неотдавнашното увеличаване на разходите на Пентагона е подложено на все повече критики както от страна на студентите, така и от преподавателите. Сред мишените на протеста е и програмата „Лавандула“, която използва изкуствен интелект, за да умножи броя на целите, които израелските въоръжени сили могат да поразяват в даден период от време.

Освен компаниите, които дават възможност за военните усилия на Израел, активистите разглеждат и по-широката роля на своите университети в общоамериканската военна система. Например в университета в Индиана изследването на връзките с компаниите, подхранващи убийствата в Газа, прераства в проучване на по-широката роля на университетите в подкрепа на военната система като цяло.

Студентските активисти установяват, че най-важната връзка включва връзките на този университет с Военноморския център за надводни бойни действия, дивизия „Крейн“, чиято мисия е „да осигурява придобиване, инженеринг и техническа поддръжка за сензори, електроника, електронна война и оръжия за специална война“. В отговор на това студентски активисти започват кампания „Дръжте Крейн извън кампуса“.

Сега финансираните от Пентагона научни изследвания отново се увеличават благодарение на неотдавнашния фокус на Министерството на отбраната върху разработването на нови технологии, като например оръжия, задвижвани от изкуствен интелект.

Завършващите студенти по природни и инженерни науки все по-често се сблъскват с моралната дилема дали искат да използват уменията си за разработване на т.нар. инструменти на смъртта.

Журналистът Индиго Оливие улавя този конфликт в поредица от интервюта със завършващи студенти. Тя цитира един от тях от Университета на Западна Флорида, който категорично се противопоставя на работата с оръжия по този начин: „Всеки инструмент може да бъде оръжие. Наистина не чувствам, че трябва да влагам дарбите си, за да правя повече бомби“, посочва той.

Камерън Дейвис разказва за дилемата, пред която са изправени толкова много завършващи инженери: „Много от хората, с които разговарям, не се чувстват на 100% комфортно да работят по договори за отбрана, да работят по неща, които по принцип ще убиват хора“, казва той.

По думите му обаче високото заплащане във фирмите за производство на оръжие „отблъсква много от моралните ви несъгласия с отбраната“.

Снимка: iStock

Социалните науки също имат дълга и противоречива история на връзки с Пентагона и военните служби. Два ярки примера от началото на този век са програмата на Пентагона „Човешки терен“ (HTS) и ролята на психолозите в разработването на програми за изтезания, свързани с Глобалната война срещу тероризма, започнала след атентатите от 11 септември.