След продължителна, тежка и по собствените му думи „ожесточена” кампания, Барак Обама спечели доверието на американците за още един мандат в Белия дом. Полага му се заслужена почивка, която обаче не може да е много дълга с оглед на проблемите, които стоят пред страната му.
Съединените щати са буквално на ръба на т.нар. „фискална скала” и държавният глава трябва да положи всички усилия, за да предотврати свободното падане в пропастта на най-голямата световна икономика. Надвисналата заплаха изглежда най-голямото предизвикателство за Обама и в близките седмици ще му се наложи да работи здраво по въпроса в сътрудничество с Конгреса, където републиканците запазиха контрол над Камарата на представителите.
„Ако президентът не успее да изведе САЩ на пътя към фискалната платежоспособност, дългосрочните последици за Америка и нейната външна политика ще бъдат огромни и ужасни,” коментира пред Франс прес анализаторът Джеймс Линдзи от Съвета по външна политика.
Безработицата и крехко възстановяващата се икономика бяха основните притеснения на избирателите преди вота във вторник. Затова републиканците и демократите в Конгреса трябва да преодолеят различията си по отношение на начините за справяне с огромния американски дефицит, крайният срок изтича с края на годината. Ако конгресмените и президентската администрация не успеят да се справят с това, приет миналата година закон предвижда тежки икономии, които могат да свият американската икономика с половин процент през следващата година. Законът, който се роди като политически компромис между двете партии, предвижда ограничаване на разходите с 1,2 трилиона през следващите 10 години, което означава 109 милиарда по-малко в разходната част на бюджета още през 2013 г. Междувременно изтичат данъчните облекчения, въведени през 2010 г. с цел да стимулират икономическия растеж.
Във вътрешнополитически план стоят още два проблема. След победата над републиканеца Мит Ромни, който бе заплашил да отмени реформата в здравната система на демократите, президентът ще трябва да я довърши. Обама обеща и имиграционна реформа, която му помогна да спечели гласовете на латино избирателите и други малцинства в САЩ.
Проблеми чакат президента и на международната сцена
Сред външнополитическите задачи приоритет ще получи иранската ядрена програма, която остана на заден план в месеците на кампанията за Белия дом. Обама обеща предизборно, че няма да позволи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие. Натиск в тази посока се очаква след изборите в Израел, където премиерът Бенямин Нетаняху вероятно ще се нареди сред победителите.
Трябва някакво решение и по отношение на Сирия, където гражданският конфликт между режима на Башар Асад и бунтовниците в опозиция причини вече над 36 хил. жертви. След изтеглянето от Ирак и в момент, когато американските части в САЩ намаляват, Вашингтон се опасява да не бъде въвлечен в нов конфликт, но международният натиск да заеме по-твърда позиция вероятно ще се засили.
И икономическата, финансова и дългова криза в еврозоната ще намери място в програмата на Обама. Макар проблемът да си е основно европейски, американците разбираемо се опасяват от отраженията, които може да има върху тяхната икономика.