Повече от две години Судан е разкъсван от гражданска война, все по-често наричана „забравената война на света“.
Конфликтът доведе до най-голямата хуманитарна криза и най-голямото разселване на местно население.
По данни на ООН загиналите са вече над 150 000, а 12 млн. души са принудени да напуснат домовете си.
Според Световната програма по прехраната 24 млн. души са изправени пред глад. Дори Вашингтон заговори за извършван геноцид във вече печално известния западен регион Дарфур.
Боевете започват през април 2023 г. след спор за властта между двама генерали, свалили с преврат предишното правителство. Абдел Фатах ал Бурхан – командир на суданската армия и признат от международната общност като лидер на Судан, и неговият заместник – Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемеди, ръководещ паравоенната милиция „Сили за бърза подкрепа“.
Двамата генерали са подкрепяни от различни държави в региона и отвъд. Съюзници на Ал Бурхан са Египет и Саудитска Арабия, а се смята, че Иран и Турция доставят оръжие.
На страната на Хемеди са Етиопия и ключовият играч – Обединените арабски емирства, откъдето се въоръжават неговите „Сили за бърза подкрепа“. Твърди се, че те получават ресурси и от генерал Халифа Хафтар, управляващ източна Либия.
В началото помощ на Хемеди оказва и Русия, но Москва играе на два фронта и постепенно се сближава и с Ал Бурхан. Така през февруари президентът на Русия Владимир Путин постига споразумение за строеж на стратегическа военноморска база в Порт Судан, контролирано от суданската армия пристанище по ключов маршрут за транспорта на горива.
Петна кръв, заснети от космоса – тези сателитни снимки от началото на месеца шокираха света и привлякоха вниманието към продължаващата трета година война в Судан.
Дни по-рано „Силите за бърза подкрепа“ превземат от суданската армия последния голям град в региона Дарфур – Ел-Фашер.
„Когато паравоенната милиция влиза в болницата в града, те убиват всички – болни, деца, жени. Преди това бомбардират бежанските лагери в Дарфур, училищата, използвани като убежища от хората, останали без дом, джамиите“, казва Мааз Таджелдин, судански активист.
Таджелдин е суданец, принуден да напусне страната по време на репресиите срещу протестите през 2013 г. Днес е инженер в Париж, но и активист, разказващ за кризата в родината си. Семейството му е сред милионите, разселени от конфликта.
„Живееха в Хартум. След няколко седмици на бомбардировки и боеве в самата столица, се измъкнаха. Беше късмет, защото паравоенните конфискуваха всички коли. После обаче превзеха и града, където родителите ми се бяха приютили, така че се наложи да отидат в Порт Судан. Но животът там беше изключително труден и накрая заминаха за Египет“, разказва младият мъж.
Според ООН над две трети от населението на Судан се нуждае от хуманитарна помощ, а 80% от доброволческите кухни в страната са затворили.
Неправителственият сектор е силно засегнат и от решението на американската администрация да съкрати драстично международната помощ.
„Посетих Източен Чад, където има много судански бежанци, живеещи в ужасни условия. Десетки семейства спяха на открито под дъжда – сред тях възрастни, болни или ранени от войната. Разговарях с много хора, чиито близки са починали поради липса на достъп до медицинска помощ, тъй като повечето болници са унищожени. Те нямат питейна вода и храна“, твърди Абдулахи Хасан от „Амнести интернешънъл“, специалист по Сомалия и Судан.
Въпреки че засега не са установили геноцид, разследванията на „Амнести интернешънъл“ доказват военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Изследователят Абдулахи Хасан призовава международната общност да подкрепи процеса по установяване на виновните.
„Документирали сме различни престъпления и от двете страни. Например суданската армия е обстрелвала произволно граждански райони. След превземането на Ел-Фашер паравоенните милиции пък убиват много цивилни – особено мъже и момчета. Интервюирахме и много жени и момичета, жертви на сексуални престъпления. Освен това „Силите за бърза подкрепа“ отвличат хора за откуп. И повечето от тези нападения имат един и същи модел – те са насочени срещу не-арабските общности в региона Дарфур“, допълва Хасан.
Оръжейното ембарго, наложено от ООН на Дарфур още през 2004 г., остава на хартия и въпреки призивите така и не е разширено за цялата страна.
„Тази война не е война между бедни като други в региона. Виждаме модерни дронове, каквито Китай продава и на двете страни, също така руски, ирански и турски. В това се инвестират сериозни ресурси, както и в наемането на чуждестранни бойци. Някои разследвания споменаха и България като източник на боеприпаси. Проблемът е, че всички те се купуват от Обединените арабски емирства, които никога не информират държавата производител на кого ги дават или продават“, коментира Ролан Маршал, изследовател в университета Sciences Po в Париж.
Още преди войната Судан е сред най-бедните страни в света, въпреки че е третият производител на злато в Африка. Благородният метал става основен източник на ресурси и за армията в Хартум и за „Силите за бърза подкрепа“ в Дарфур. И съответно – основна контрабандна стока за златните пазари в Емирствата.
От една страна Емирствата имат интереси, но те търгуваха с това злато и преди войната. Причините са по-скоро политически – търсенето на регионална хегемония. Емирствата имат голямо влияние в цяла Източна Африка. Има и още нещо – режимите, които подкрепят различните страни във войната в Судан, са изключително авторитарни. За тях човешкият живот няма никаква стойност“, допълва Маршал.
В началото на месеца се заговори за примирие, но дипломацията засега не дава резултат. Въпреки това семейството на Мааз Таджелдин се опитва да се завърне в родния Хартум, освободен от суданската армия през март. А самият той е категоричен – войната в Судан не е гражданска, тъй като има твърде много чуждестранни участници.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
