Финансовата криза около сръбската „Алта банка“, собственост на бизнесмена Давор Мацура, предизвика поредица от извънредни мерки в три балкански държави.
След като банката загуби лиценза си в Сърбия и беше предприета процедура за обявяването ѝ в несъстоятелност, Северна Македония въведе временно управление над местната ѝ дъщерна банка, а Черна гора отне разрешението за платежни услуги на свързано с групата дружество, предаде БГНЕС.
Кризата се разви след политическите промени в Сърбия с падането от власт на партията на бившия президент Александър Вучич. Случаят придоби и международно измерение заради съмнителни парични преводи към Скопие и Москва, както и предложение за американски санкции срещу собственика на финансовата група.
Сърбия: отнет банков лиценз и процедура по несъстоятелност
Националната банка на Сърбия отне лиценза на „Алта банка“ в Белград с решение от 30 октомври, обявено публично на следващия ден. Регулаторът установи значително влошаване на финансовото състояние на банката и опасност от допълнителни проблеми с ликвидността, които застрашават интересите на вложителите.
Решението беше предшествано от надзорни проверки и мерки за подобряване на ликвидността. Според сръбската централна банка обаче предприетите действия не са били достатъчни.
Управлението на банката е прехвърлено на Агенцията за гарантиране на депозитите, която трябва да бъде назначена от съда за синдик в процедурата по несъстоятелност. Регулаторът съобщи също, че са предприети съответни производства срещу банката, акционерите, ръководните ѝ органи и други отговорни лица.
За клиентите последствията са непосредствени. Прекратени са операциите с платежни карти, вътрешните и международните разплащания, както и обслужването в банковите клонове.
Сръбските власти уверяват, че гарантираните депозити до 50 000 евро на вложител ще бъдат изплатени в рамките на седем работни дни съгласно действащото законодателство. За средствата над гарантирания размер вложителите ще трябва да предявят вземанията си в процедурата по несъстоятелност.
Отнемането на лиценза поставя под въпрос и положението на компании, които са използвали банката за разплащания и съхранение на значителни средства.
Според сръбската обществена телевизия РТС „Алта банка“ се е разраснала от сравнително малка финансова институция до банка, на която големи държавни предприятия са поверявали средства. Развитието ѝ беше особено бързо през периода на управление на Сръбската прогресивна партия.
Въпреки сътресенията сръбските власти подчертават, че останалата част от банковата система е стабилна и че действията срещу „Алта банка“ са насочени към защита на вложителите и ограничаване на риска.
Северна Македония: временно управление, ограничения за клиентите и евентуална продажба
Последиците от кризата бързо достигнаха и Северна Македония, където сръбската „Алта банка“ притежава над 95% от акциите на „Алта банка“ АД Битоля, бившата „Стопанска банка“ в града.
На 31 октомври ръководството на банката в Битоля увери клиентите, че финансовата институция е ликвидна, работи нормално и представлява самостоятелно юридическо лице, подчинено на македонското законодателство.
Само ден по-късно обаче Националната банка на Северна Македония въведе временно управление над нея.
Гуверньорът Трайко Славески обясни, че решението е взето заради събитията около мажоритарния акционер в Сърбия и има за цел да защити активите на банката и интересите на вложителите.
Управлението е поето от трима представители, назначени от централната банка, а мярката може да продължи до три месеца.
Най-съществената последица за клиентите е ограничението за използване на средства от сметките на физическите лица. Определен е седмичен лимит от 10 000 денара, приблизително 160 евро, чрез издадените от банката платежни карти.
Вътрешните преводи между сметки на клиенти на банката остават разрешени без ограничение в размера.
„Алта банка“ в Битоля съобщи също, че от 2 ноември клоновете ѝ временно няма да обслужват клиенти до ново уведомление.
Мерките последваха бързо изтегляне на приблизително 2 милиона евро от банката. Според гуверньора това е наложило превантивна намеса, въпреки че финансовата институция остава ликвидна, добре капитализирана и с добро качество на кредитния портфейл.
Кризата може да доведе и до промяна в собствеността. По време на временното управление мажоритарният акционер губи правото си на глас, а властите предвиждат продажба на неговия дял.
Славески съобщи, че вече има заинтересовани купувачи, без да разкрива имената им.
Така, за разлика от Сърбия, където банковият лиценз е отнет, в Северна Македония целта на регулатора е запазването на действащата банка и намирането на решение за собствеността ѝ.
Черна гора: прекратено разрешение за платежни услуги
На 1 ноември Централната банка на Черна гора отне разрешението на „Алта Пей Груп“ в Подгорица да предоставя платежни услуги.
Решението беше взето, след като регулаторът установи, че дружеството вече не отговаря на всички законови изисквания за осъществяване на дейността си.
Оценката е обхванала и критериите за пригодност на лицата със значително участие в собствеността, както и възможността за осигуряване на стабилна, сигурна и законосъобразна дейност.
Черногорската централна банка изрично подчерта, че „Алта Пей Груп“ не е банка и не приема депозити от граждани и предприятия.
Самата сръбска „Алта банка“ няма лиценз за банкова дейност в Черна гора. Присъствието на групата в страната е чрез дружество за платежни услуги и парични преводи.
Затова последствията се различават съществено от тези в Сърбия и Северна Македония. В Черна гора не става въпрос за обявяване на банка в несъстоятелност или за ограничаване на достъпа до банкови депозити, а за прекратяване на разрешението за дейност на платежна институция.
Регулаторът увери, че решението не застрашава финансовата стабилност на страната и че платежната система продължава да функционира нормално.
Предприети са и мерки за защита на потребителите и за надлежното изпълнение на задълженията на дружеството.
САЩ: предложение за санкции срещу собственика
Проблемите на „Алта“ имат политическо измерение и извън Балканите.
Давор Мацура, собственик на финансовата група, е сред четирима сръбски бизнесмени, срещу които републиканският конгресмен Джо Уилсън поиска налагане на американски санкции.
Предложението до Държавния департамент предвижда забрана за пътуване до Съединените щати и ограничаване на достъпа до американската финансова система.
В него се отправят обвинения за връзки с режима на бившия президент Александър Вучич, пране на пари и злоупотреба с публични ресурси.
Това обаче е предложение за санкции, а не потвърдено решение за налагането им.
„Алта банка“ отхвърли обвиненията и заяви пред Радио „Свободна Европа“, че нито един компетентен орган в която и да било юрисдикция не е постановил подобни заключения срещу банката, групата или Мацура.
Съмнения за парични преводи към Скопие и Москва
Допълнително напрежение предизвикаха информациите за опити за прехвърляне на значителни средства от Сърбия към чужбина след политическите промени в Белград.
Северномакедонската опозиционна партия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) поиска разследване на информацията за предполагаеми преводи за повече от 50 милиона евро към свързаната банка в Северна Македония.
Партията постави и въпроса дали страната не е използвана като междинна точка за прехвърляне на средства към Москва.
В Сърбия прокуратурата за организираната престъпност поиска информация от Националната банка за трансгранични преводи от сметките на „Алта банка“.
Сръбската централна банка не посочи като основание за отнемането на лиценза тези данни.
Какво следва за финансовата група?
Случаят поставя под въпрос бъдещето на финансовата империя, изградена от Давор Мацура.
Бизнесът му започва с операции за обмяна на валута, но впоследствие се разширява към банкови услуги, електронни плащания, лизинг, търговия със злато и други дейности.
През последните години групата придоби и значително присъствие извън Сърбия, включително чрез банкови инвестиции в Северна Македония.
Отнемането на лиценза на сръбската „Алта банка“ не предвещава автоматично прекратяване на дейността на всички останали компании в групата, тъй като те са отделни юридически лица.
Последните решения на регулаторите обаче показват, че последствията от кризата вече се пренасят отвъд сръбските граници.
В Сърбия предстои процедура по несъстоятелност и изплащане на гарантираните депозити. В Северна Македония бъдещето на банката в Битоля зависи от временното управление и евентуалната продажба на мажоритарния дял. В Черна гора групата губи възможността да предоставя платежни услуги чрез местното си лицензирано дружество.
Остава открит и въпросът дали разследванията на финансовите операции и предложенията за американски санкции ще доведат до нови действия срещу собственика и останалите компании от групата.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
