В ранните часове на 29 април 1945 г., в последните дни на Втората световна война, докато съюзническите войски се приближавали към бункера на Адолф Хитлер в Берлин, той и Ева Браун сключили брак. В брачната си декларация двамата заявили, че са „с чист арийски произход и не страдат от наследствени заболявания, които биха били пречка за сключването на брак“.
Хитлер и Браун не били единствените, от които се изисквало подобно удостоверяване. Нацисткият режим бил постановил всички двойки, които се женят, да декларират, че отговарят на тези условия. Целта била да се гарантира прилагането на евгеничната политика на режима – идеология, според която човешкото население трябва да бъде „подобрявано“ чрез контрол върху наследствеността, предаде New York Post.
Предвид крайните възгледи на Хитлер за евгениката, как би реагирал той, ако разполагаше със съвременните генетични изследвания? И какво би могло да разкрие собственото му ДНК, ако някога бъде изследвано?
Хитлер е сред най-изследваните личности в историята. Стотици телевизионни документални филми продължават да разглеждат подробности от живота му. До неотдавна обаче един важен източник на информация оставаше недостъпен – неговият генетичен код.
През 2021 г. авторът на изследването получил предложение от продуцентската компания Blink Films да проучи ДНК на Хитлер. Предполагаемият материал бил кърваво парче плат от дивана, на който диктаторът се самоубил. Като специалист по съдебна и древна ДНК той трябвало да ръководи генетичната част от проекта.
Макар платът да изглеждал като парче от въпросния диван и произходът му да изглеждал достоверен, било необходимо да се потвърди самоличността на човека, чиято кръв се намирала върху него.
Обикновено това става чрез сравнение на ДНК пробата с генетичния материал на близък роднина. Хитлер обаче няма известни живи потомци. Затова изследователите използвали друг подход.
Y-хромозомата е част от ДНК, която се предава по мъжка линия – от баща на син. Няколко години по-рано журналистът Жан-Пол Мълдерс и историкът Марк Вермеерен открили далечни роднини на Хитлер по бащина линия в Европа и взели ДНК проба от един от тях. Така бил изготвен генетичен профил на Y-хромозомата, който можел да бъде сравнен с този от кръвта върху парчето плат.
Двата профила съвпаднали.
Следващата задача била да се установи какво може и какво не може да разкрие генетичната информация за Хитлер.
Здравословното състояние на диктатора отдавна е обект на спорове. Тъй като не е възможно той да бъде прегледан, през годините лекари и историци са се опитвали да установят от какви заболявания може да е страдал. В историческите документи има и определени сведения в тази посока.
По време на престоя си в затвора в Ландсберг през 1923–1924 г. Хитлер преминал медицински преглед. Според сравнително скорошно откритие в архивите в документацията е посочено, че той е имал крипторхизъм от дясната страна – състояние, при което единият тестис не се спуска в скротума.
След секвенирането на генома му резултатите били изпратени на специалисти по нарушения в половото развитие. Те бързо обърнали внимание на факта, че Хитлер носи делеция – липса на малък участък от ДНК – в едно от двете копия на важен за половото развитие ген, наречен PROK2.
Тази генетична промяна се свързва със състояние, известно като вроден хипогонадотропен хипогонадизъм. Това е рядко нарушение, при което организмът не произвежда достатъчно количество от хормона GnRH или действието му е нарушено.
Хормонът е от ключово значение за стимулирането на производството на половите хормони. Недостатъчната му функция може да доведе до недоразвитие или липса на нормално развитие на половите органи, както и до забавено или непълно полово съзряване през пубертета.
Сред възможните прояви на състоянието при момчетата са микропенисът – необичайно малък размер на половия член – и крипторхизмът.
Откритието предизвикало сериозен интерес сред участниците в изследването. Макар само по ДНК да не може да се установи как точно са изглеждали половите органи на Хитлер, в един от гените му PROK2 била открита известна болестотворна генетична промяна. Тя съответствала на част от историческите сведения за състоянието му.
Именно тук се откроява иронията в резултатите. Хитлер и нацисткият режим били обсебени от идеята за наследствените „дефекти“ и от стремежа да контролират размножаването на хората, които според тях не отговаряли на расовите и здравните им критерии.
След Втората световна война мащабът и жестокостта на нацистката евгенична политика предизвикали международно възмущение. Това дискредитирало евгеничната идеология и довело до нейното етично отхвърляне. Идеята обаче, че някои хора са генетично „по-добри“ от други, продължава да съществува и днес.
Генетичният код е само малка част от сложната съвкупност от фактори, които оформят личността. Освен уникалния си генетичен състав всеки човек има специфични епигенетични особености, житейски опит и влияния от обществената и околната среда. Значение имат и изборите и решенията, които прави през живота си.
Това важи за всички хора, включително и за Адолф Хитлер.
Според автора на изследването, ако Хитлер беше подложен на собствените си расови и генетични критерии, бракът му би бил обявен за невалиден. А ако генетичните му резултати бяха представени анонимно пред него, той вероятно би осъдил самия себе си на смърт в газова камера.
Автор на анализа е Тюри Кинг – професор и директор на Центъра за еволюция към Университета в Бат.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
