Слънчево затъмнение преди 2700 години разкри изненадващ факт за Земята

Международен екип от изследователи се завърна към едно от най-старите точно датирани описания на пълно слънчево затъмнение, наблюдавано в Китай преди повече от 2700 години. Този древен разказ е помогнал да се определи колко бързо се е въртяла нашата планета по това време и дори е дал представа за миналото на Слънцето, съобщава ScienceDaily. Въпросното затъмнение се е случило на 17 юли 709 г. пр.н.е. То е наблюдавано в двора на кралство Лу, а запис на събитието е включен в хрониката Чунцю („Пролет и есен“), съставена 200–300 години по-късно. В нея накратко се посочва, че Слънцето е потъмняло напълно.

Друго споменаване, според учените, е запазено в Ханшу („Книгата на Хан“). Авторите му са писали приблизително седем века след събитието и съдържа много необичаен детайл. „Специалното в този разказ е не само възрастта му, но и по-късното приложение към Ханшу („Книгата на Хан“), базирано на цитат, написан седем века след затъмнението. То описва затъмненото Слънце като „напълно жълто отгоре и отдолу“. Това допълнение традиционно се свързва със запис на слънчевата корона. Ако това наистина е така, то би било едно от най-старите оцелели писмени описания на слънчевата корона“, обясни водещият автор Хисаши Хаякава от университета в японския град Нагоя.

Слънчевата корона е едва видимата външна обвивка на Слънцето, видима с невъоръжено око само по време на пълно затъмнение. Въпреки това, тази история първоначално трудно пасвала на съвременната астрономия. Както обяснява публикацията, когато учените изчислили траекторията на лунната сянка, се оказало, че пълното затъмнение не би трябвало да е видимо от Цюфу, тогавашната столица на кралство Лу. Решението обаче се оказало изненадващо просто. След като проучили археологически доклади и стари географски данни, изследователите открили, че предишни изчисления са поставили столицата Цюфу на приблизително осем километра от сегашното й местоположение на картата. „Тази корекция ни позволи точно да измерим въртенето на Земята по време на пълното затъмнение, да изчислим ориентацията на оста на въртене на Слънцето и да моделираме външния вид на короната“, отбеляза Хаякава, цитирана от БГНЕС.

Защо това е важно?

Земята не се върти с идеално постоянна скорост. Според учените, тя постепенно се е забавяла в продължение на хилядолетия, отчасти поради триене, създадено от океанските приливи и отливи под влиянието на Луната. Следователно, преди 2700 години нашата планета се е въртяла малко по-бързо, отколкото сега. Благодарение на уточнените координати, изследователите успяха да оценят по-точно стойността на ΔT, която показва колко се отклонява въртенето на Земята от равномерното отчитане на времето. За затъмнението от 709 г. пр.н.е. е изчислено, че е между 20 264 и 21 204 секунди. „Този нов набор от данни коригира координатни грешки, направени в предишни изследвания на въртенето на Земята. Освен това, той подобрява точността на датирането и реконструкцията на исторически астрономически събития“, добави съавторът Мицуру Сома от Националната астрономическа обсерватория на Япония.

Слънчевата страна на историята се оказа не по-малко интересна. Както обясняват учените, Слънцето обикновено живее в цикъл от приблизително 11 години, като петната понякога стават по-многобройни, понякога по-малко. Но понякога Слънцето „затихва“ за дълги периоди и такива периоди се наричат големи минимуми. Един от тях, известен като Неоасирийски голям минимум или Омиров минимум, е продължил приблизително от 808 до 717 г. пр.н.е. Затъмнението е станало малко след завършването му. Според изследователите описаната форма на короната съответства на Слънцето, което вече се е върнало към нормалния си ритъм и вероятно е било близо до върха на своя цикъл. Това е в съответствие с предишни реконструкции на слънчевата активност, базирани на радиовъглеродно датиране на дървесни пръстени.

Учените обаче отбелязват, че описанието на короната се е появило век след събитието, така че не може да се счита за окончателно доказателство.