В миналото много опасни инфекциозни заболявания са се предавали от животни на хора. Коронавирусът е най-пресният известен пример, но далеч не е първият, пише германското издание „Шпигел“.
Досега учените са изследвали предимно вирусите, които се предават от животните на хората. Липсват обаче проучвания за обратното – какви патогени предават хората на животните.
Според едно ново проучване обаче има „скокове на зарази от хората към животните“. То е публикувано в списание Nature Ecology & Evolution. От изнесените данни става ясно, че хората предават повече вируси на домашните и дивите животни, отколкото прихващат от тях.
Учените твърдят, че в основата на този процес са фактори като увеличаване на гъстотата на населението и човешко проникване в преди това неразвити природни райони.
Изследователската група, ръководена от Седрик Тан от UCL, вече е изследвала почти дванадесет милиона вирусни генетични последователности, за да възстанови веригата на тяхното предаване от един вид към друг.
Според резултатите е имало около два пъти повече скокове от хора към животни (антропонози), отколкото от животни към хора (зоонози). От 599 идентифицирани скока на зараза, 64% се считат за антропонозни. Например Sars-CoV-2 и грип тип А са били предавани няколко пъти на селскостопански животни или диви животни, живеещи в плен.
„Трябва да гледаме на хората просто като на възел в обширна мрежа от гостоприемници, които безкрайно обменят патогени, а не като на мивка за зоонозни патогени“, обясни съавторът в проучването Франсоа Балу от UCL.
За някои животински видове хората представляват екзистенциален риск. Ако дадено заболяване се предава от хора на животни, това представлява възможен риск за оцеляването на този вид, смятат учените. „Например метапневмовирусът, предаван от човека към шимпанзетата, е причинил фатални огнища на респираторни заболявания при тези животни“, обяснява още Франсоа Балу.
