Лидерите на страните от Г-7 сформираха единен фрон срещу Русия. Форматът на седемте най-големи икономически държави договори общ списък с искания към президента Владимир Путин за деескалиране на напрежението в Украйна.
Ако Русия не се съобрази с исканията на Г-7, я грозят нови, по-тежки санкции.
„Ако не постигнем напредък по тези въпроси, имаме възможност да наложим санкции, така наречената трета фаза на санкции, защото не може да си позволим дестабилизацията на Украйна да продължи”, заяви германският канцлер Ангела Меркел.
"Как можем да позволяваме тъмните тактики от XX в. да дефинират XXI-ви?", попита в реч в полската столица Варшава американският президент Барак Обама.
В отговор на заплахите за нови санкции, руският премиер Дмитри Медведев обвини западните лидери в „безграничен цинизъм”. Според него е недопустимо военната кампания на Украйна срещу сепаратистите да се нарича „премерено действия”.
Едно от ключовите условия е руският президент Владимир Путин и новоизбраният украински държавен глава Петро Порошенко да влязат в диалог за сътрудничество. Първа среща между двамата може да се случи още този петък на честванията във Франция, посветени на десанта в Нормандия.
„Според настоящата ситуация, среща между мен и Путин не е предвидена, но не изключвам вероятността такава да има в един формат или друг”, заяви Порошенко.
Владимир Путин също е готов за такава среща, като коментира, че Порошенко има уникален шанс да прекрати гражданската война, докато ръцете му още не са изцапани с кръв. Русия обаче е против влизането на Украйна в НАТО.
„Ако Украйна влезе в НАТО, силите на НАТО ще се изнесат непосредствено до нашите граници и ние не може да останем безразлични”, категоричен бе Путин.
На фона на новите заплахи, Русия предупреди Франция, че ще си поиска обратно платените един 1,2 млрд. евро, ако сделката с поръчаните френски военни кораби „Мистрал” се провали.
(Не съвсем) извън украинския въпрос
На срещата на Г-7 беше обсъдена и енергийната сигурност. Въпросът е важен най-вече за европейските страни, които са силно зависими от руския газ.
Изразено беше единно мнение, че е необходимо сигурността на енергийните доставки да стане приоритет.
Икономиката също намери място в дневния ред, без да се вземат фундаментални решения. За пореден път беше подчертана необходимостта от стабилен икономически растеж и строги банкови правила, за да се избегнат нови трусове в сектора.