На 6 февруари светът се събуди различен. 7,8 по Рихтер разлюля Южна Турция и Северна Сирия и отне живота на хиляди. Вторичните трусове продължават и до днес.
Цели градове опустяха. Хората живяха в колите си и около огньове в продължение на дни. Милиони се спасиха в палатки и контейнери.
Преди три месеца малко след земетресението намерихме дома на Жана Окукджу, пълен с приятели и роднини. Днес тя е на работа – в Института по професионално развитие на занаяти и изкуства. Прави бижута.
“Един месец не работихме. Все още има страх у хората, че ще стане земетресение. Все пак обаче правим изкуство, а за да го правим, не може да имаме лоши чувства, трябва да си пълен хубави и позитивни чувства, за да излезе нещо красиво“, разказва Жана.
„Познавам Жана от една година, много съм щастлива, че я познавам. Работим заедно, правим мозайки. След земетресението беше много трудно да се върнем към живота, но трябваше. Все пак трябва да издържаме семействата си. Загубихме близки и познати, голяма болка преживяхме. Онази вечер пак ни разлюля, още ни е страх“, казва приятелка на Жана Нурдан Бейхан.
В центъра на Газиантеп все още има единични палатки за бездомните след земетресението. Получават и хуманитарна помощ.
„Имаше много помощ, дори прекалено много. Ние също помагахме. Дори от България приятелки ми изпратиха пари и ние направихме пакети и ги изпратихме в по-разрушените зони. Бяхме всички като роднини“, разказва Жана.
Само половината от хората в цялата провинция са останали да живеят тук след 6 февруари. Някои от бездомните все още са в палатки.
Навън температурата е 30 градуса. Ибрахим Оуз е сред 2,5 млн. души, които живеят в палатки. Докато чака новия си дом, търси къща под наем. От държавата получава веднъж 15 000 лири, след това и още 10 000 обезщетение. Работи вечер като охранител в болница.
„Животът ми не продължава добре. Децата ми са съсипани, майка ми и братята ми също. Чакаме да ни построят нов дом. Не знаем кога – дали след изборите дали още по-нататък, никой нищо не ни казва. Нямам условия за баня, нямам къде да си изпера дрехите. Не идва и храна. Ходим до пазара, там раздават от общината“, разказва той.
В приблизително 10 000 контейнера в покрайнините на Кахраманмараш заживяха част от хората без подслон. Три месеца след бедствието е взето решение новите сгради в единайсетте засегнати провинции да са максимум 4-етажни, като се вземат превантивни мерки срещу земетресения при строежа им.
„Нови домове хората ще получат догодина. Така ще се върнат към нормалния начин на живот. Вече сме взели разрешителни. Икономиката започна да се събужда“, обяснява директор на дирекция в Община Кахраманмараш Бейтулах Гонджа.
След най-големия трус, продължил повече от минута, някои от сградите на банките също рухват. За да функционират, сега са обособени в контейнери.
Еюп Коркмаз остава без работа в продължение на три месеца. Сега общината е осигурила 68 пазари в Кахраманмараш, където хора като него започват бизнеса са си наново. Не плащат за наем и вода.
„Продавах дюнери на пазара. След земетресението дойдохме тук. Ще мине време, докато започнем да живеем нормално. Поне 2-3 години. Тук е далеч от пазара, ще имаме доста трудни моменти“, казва той.
Сред символите на спасението е Айше Мерт. Тя остава два часа и половина между купчини бетон и тухли. За съжаление губи майка си в нощта на 6 февруари.
„Бяхме аз и майка ми. Казах ѝ: Мамо, става земетресение. А тя ми отвърна – ти си лягай и чети молитви. Изведнъж усетих, че си ударих главата в стената. Видях празнина и влязох в нея. Чу се глас след това – къщата рухна - "помогнете, елате, помощ!" 4Не виждах как ще се спася. Съседите ни, да са живи и здрави, дойдоха да помогнат. Извикаха ме по име – како Айше, како Айше“, разказва тя.
Макар да няма съпруг и деца, Айше има голямо семейство, което винаги ѝпомага. Единият ѝбрат я вади от руините с помощта на съседи.
„Аз и синът ми счупихме стени, повдигнахме камъни в студа и в дъжда успяхме да я спасим. Разбрахме колко е важно да сме сплотени и да сме заедно. Всички помагаха, Господ да ги богослови“, разказва Бекир Мерт.
Другият идва от Кипър, за да ѝ построи новия дом.
„Вече всичко си имам. Имам си храна, легло, прибори, всичко. Водата ми я доставят от високите части на селото. Стига ми, аз съм си сама. Аз си чистя къщата, видя тя е малка“, казва Айше.
Тя получава 100 000 лири за загубата на майка си. Все още не знае кога ще има нова къща. За разлика от големите градове, в малките села и махали в Хатай контейнерите все още не са стигнали до всички. В Балармуду няма нито един.
Заедно с надеждата за нов дом, Айше носи в сърцето и спомените от стария, трупани в продължение на 41 години. На метри от дома на Айше е семейството на чичо ѝ.
Останали без дом, сега са в палатки. В тази живеят четирима души. Доне Мерт губи внуците си под руините. За двете жертви в семейството на сина й държавата е отпуснала по 100 000 лири. Водата им все още се доставя от властите.
С помощта на децата си вече има и кухня.
„Направихме си тази палатка с децата. Тук си правим храната. Трябва ни нов дом. Тук така не може да се живее, вали ни, идват бури, живеем в страх. Понякога пак се люлеем и ни е страх“, разказва Доне Мерт.
„Сега сме в опасност, има вече змии наоколо, насекоми, все сме на тръни. Не ни трябва нито контейнер, нито нищо, а нов дом“, добавя синът му Мехмет Мерт.
В покрайнините на Къръкхан в палатки и контейнери живеят семейства на работници на полето - в крайна бедност, лоши и опасни условия за децата. Помежду си говорят на кюрдски. За тези семейства все още няма подсигурен подслон. За да не остане на улицата, работодателят на Дервиш Баш му дава жилищен контейнер. Преди три месеца го намерихме пред бензиностанция в очакване на гориво.
„Дойде много помощ, но нямаше организация. Разпредели си несправедливо. Тези с познати и връзки взеха всякаква помощ. Ние сме тук от 1994 г., от Урфа. Ние сме всъщност жертвите на това земетресение. Все сме третирани като втора ръка хора. Взехме малко хранителни продукти. Не получихме контейнери, палатки, нищо. Раздадоха по 10 000 на засегнатите семейства, има семейства, в които няколко души ги получиха. Тези, които сме без връзки и познати не взехме нищо“, разказва Дервиш Баш.
И петте му деца не ходят на училище от три месеца. Работи на полето от изгрев до залез за около 300 лири на ден, което му стига точно за 5 литра олио.
„Не можем да си позволим нищо, не можем да изживеем никакви моменти, не можем да отидем на семейна вечеря. Господ да ни е на помощ“, добавя той.
В квартал ''Мъдък'' в Адана живеят предимно хора с арабски произход. Сега тук подслон намират хората от почти безлюдния Хатай. Само в Адана оттам са се преселили около 100 000 души.
„На шестия ден от земетресението дойдохме тук две семейства. След това дойдоха още две. В началото спяхме по 15-16 души на едно място. После познати ни намериха къща и сега сме тук. Нямахме гориво, те ни донесоха, за да може да се придвижим. В Хатай нямахме вода, електричество, оставахме в оранжерия“, разказва Йонджа Доан.
След земетресението остават без работа, издържат се с помощта на съседи. Три месеца чакат за обезщетението от 10 000 лири, което получава само майката на съпруга ѝ.
В Хатай много късно дойде помощ. Толкова хора измряха, загубих сестра си, синът ми я изкара под руините след два дена. Беше жива, нямаше място в болниците, откарахме я в Мерсин, в момента, в който пристигнахме, почина“, разказва свекървата на Йонджа Сабахат Доан.
Родителите на Йонджа обаче все още са в покрайнините на столицата на Хатай – Антакия. Макар домът им да е леко пострадал остават в палатка от страх.
„Постоянно се люлеем. Оставили сме го на Господ и да ни е страх, и да не ни е страх, нищо не можем да направим“, казва майката на Йонджа Назире Кескин.
„Църквата наблизо ни раздава храна, записваме се и чакаме да ни дойде редът. Те ни дадоха и палатките. От държавата няма пет стотинки. Дано Господ да не показва такова нещо на никого“, казва бащата на Йонджа Гази Кескин.
12 сгради или домовете на 572 семейства се изравниха със земята през февруари в Адана. Предстои контролирано да се съборят още 5000 сгради. В града разрушенията са разчистени, има единични палатки в парковете. Близки и роднини отварят домовете си за бездомните.
„В Шамбаят се строят нови сгради, но това ще отнеме време и тези хора имат голям проблем“, обяснява директорът на дирекция в община Адана Едждер Мехмет Съкък.
Местната власт обяснява, че една от причините за толкова разрушения са двата силни труса с 10 часа разлика между тях. Вторият фактор е неспазването на изискванията за строеж и укрепване, утвърдени през 1999 година след земетресението в Северозападна Турция. Има и случаи, в които документално всичко е спазено, но не и в действителност.
„В Мерсин на първо място осигурихме хотели, пансиони и общежития за пристигащите от другите места. Дойдоха от Адъяман, Хатай, Османийе, Газиантеп, Малатия и заживяха тук. Около 85 на 100 от преселилите се тук, се върнаха обратно по домовете си, защото животът им започва да се нормализира“, казва общинският управител в Мерсин Ибрахим Ченет.
Всяка пострадала сграда сега се обследва. При малки щети, собствениците получават обезщетения. При средни и големи щети, сградата се събаря, а собствениците трябва да получат нов дом. Според властите – това ще стане догодина. Подготвят се и специални екипи при подобно бедствие да реагират възможно най-бързо в първите решаващи 12 часа.
Тонове с отломки от разрушения след земетресението могат да се видят в края на засегнатите градове и села. Разчистването на отломки и контролираното събаряне на сгради продължава.
Над 300 инженери, архитекти и строителни инспектори са задържани от властите.
Oколо 3 милиона души остават в очакване на нов дом. Жертвите в Турция надхвърлят 50 000.
-
Светът 3 мин.Три месеца след трусовете в Турция: Живот в палатки и контейнери сред змии и насекоми -
България 3 мин.Живот сред отломки: Пострадалите от земетресението все още очакват помощ и нови домове -
Светът 3 мин.3 месеца след трусовете в Турция: Нови почти всеки ден, децата се страхуват да ходят на училище -
Светът 2 мин.Три месеца след земетресението: Новите сгради ще са максимум на четири етажа -
Светът 3 мин.Три месеца след апокалипсиса: Още има хора, в палатки и фургони в Турция
-
Светът 3 мин.Три месеца след трусовете в Турция: Живот в палатки и контейнери сред змии и насекоми -
България 3 мин.Живот сред отломки: Пострадалите от земетресението все още очакват помощ и нови домове -
Светът 3 мин.3 месеца след трусовете в Турция: Нови почти всеки ден, децата се страхуват да ходят на училище -
Светът 2 мин.Три месеца след земетресението: Новите сгради ще са максимум на четири етажа -
Светът 3 мин.Три месеца след апокалипсиса: Още има хора, в палатки и фургони в Турция
