Почти 3 месеца след опустошителното земетресение в Турция, хората бавно се връщат на работа. Много от тях обаче все още остават да живеят в палатки. Кахраманмараш е място много близо до епицентъра през февруари. Само половината от хората в цялата провинция са останали да живеят там след 6 февруари.
Някои от бездомните са все още в палатки. Властите смятат, че причините толкова много сгради да рухнат са некачествени строителни материали и на места опасни пресустройства - за да разширят пространството за магазините си собственици са рязали колони в основите на сградите.
Всяка сутрин Мюжде Йозерчетин пътува от близко село до Адана, за да остави сина си на училище. Домът им предстои да бъде съборен.
„Очакваме да срутят нашата сграда, за да може да започнем наново живота, това искаме“, казва Мюжде.
„Искаме по-скоро да я срутят сградата и да ни построят нова“, обясни Сюлейман Йозерчетин.
В тези фургони, организирани от община Адана, децата са получавали допълнителни уроци два месеца след земетресението.
„Малкият ми син не ходи на училище, защото сградата е пред срутване“, казва Неджип Ватансевер.
Мъжът е сред изселниците, дошли в Адана по време на голямата екскурзия през 89-а година. Приблизително 10 дни след земетресението изпраща майка си в България. И до днес тя е там.
„Тук трусовете продължават, живеем във високи сгради и заради риска от срутване остава там сега. От страх“, казва Неджи.
В Газиантеп повечето, останали без подслон, са при близки и роднини. Филиз Салан вместо в дом след работа се прибира в палатка. По професия е помощник - акушер.
„След 6 февруари една седмица останахме в университет, след това се преместихме в тези палатки. Няколко дена бяхме по 5 семейства в палатка, след това се отделихме тук със семейството ми. Помощ идва от народа, не от държавата“, казва Филиз Салан.
Раздаването на хуманитарна помощ продължава. В покрайнините на градовете се подготвят и фургони.
