Арзо внимателно нанася молив върху веждите си, докато се подготвя за урок по английски език в покрайнините на пакистанския град Карачи.

Всяка стъпка към класната стая я отвежда по-близо до бъдеще, което преди почти година ѝ се е струвало невъзможно. Момичето живее под режима на талибаните в Афганистан.

„Имах чувството, че всичко е свършило. Бях обхваната от безнадеждност. Пих киселина за акумулатори, защото не исках да живея живота, който имах“. Това споделя, докато лежи в леглото си Арзо, пред екип на Си Ен Ен, с когото се среща за първи път през миналия ноември. Името на момичето е променено.

Тогава тя е на 15 години, но тежи колкото 4-годишно дете, крайниците ѝ са болезнено тънки след месеци на глад - въпреки всичките усилия на братята и сестрите ѝ да я хранят през сонда, поставена в стомаха ѝ.

Афганистанките искат просто да работят: Храня бебето си с чай, слагам лекарство за сън, а после се чудя дали е живо

Сега, след извънредната интервенция, Арзо се възстановява забележително – но тя е изправена пред нова заплаха, която може да принуди семейството ѝ да се върне в Афганистан и живота под управление на талибаните - програма за депортация на Пакистан. Условията в родината ѝ обаче са станали толкова непоносими за жените и момичетата, че някои биха предпочели да умрат, коментира Си Ен Ен.

„Тежестта и мащабът на престъпленията не могат да бъдат надценени“, казва Ричард Бенет - специален докладчик на ООН за положението с правата на човека в Афганистан, на заседание на Съвета по правата на човека на 18 юни. Той представя своя осъдителен доклад за управлението на талибаните.

„Ние имаме колективна отговорност да предизвикаме и разрушим тази ужасяваща система и да потърсим отговорност“, заявява той.

Снимка: Getty Images

 

Говорителят на талибаните Забихула Муджахид отхвърля доклада като опит за „очерняне на възприятията“ за Афганистан преди среща този уикенд между държави членки на ООН и талибански служители в Доха, Катар.

Въпреки силното осъждане на талибаните от повечето държави членки на ООН, въпросът за правата на жените няма да бъде в официалния дневен ред.

Вместо това разговорите с представители на талибаните ще се фокусират върху борбата с наркотиците и частния сектор.

Афганистански жени и други членове на гражданското общество не са поканени на срещата - те ще се срещнат отделно с държавите членки, без талибаните, на следващия ден, според служител на ООН.

Друга нация измести Афганистан от първото място по производството на опиум

Правозащитните групи са ядосани, че срещата на талибаните се провежда без афганистански жени и казват, че това легитимира афганистанските лидери и не ги държи отговорни за сериозни несправедливости.

Арзо и нейните по-големи брат и сестра - Ахамад и Махса, използват псевдоними, за да защитят членовете на семейството си в Афганистан от репресии от страна на талибаните, които се опитват да запушат устата на критиците на тяхното репресивно управление.

Те също така се крият от пакистанските власти, които заплашват да арестуват и депортират чужденци без документи, което прави всяко пътуване извън наетата им стая изпълнено с риск.

След като Арзо изпива киселината в Афганистан през юли миналата година, лекар казва на семейството ѝ, че тя вероятно ще умре, ако бъде лекувана там. Така тя е изведена нелегално през границата в Пакистан, където друг лекар поставя сондата за хранене в стомаха й.

Снимка: iStock

В продължение на една година брат ѝ и сестра ѝ прекарват почти всеки час в наета стая в Карачи с три единични легла, вентилатор на тавана и килим, където ядат, учат и четат.

През по-голямата част от това време Арзо е била прикована в леглото, неспособна да се храни, след като киселината е причинила запушване в хранопровода ѝ.

На всеки три часа, включително през нощта, Ахамад и Махса дават на по-малката си сестра течности – хранително мляко на прах и сок. Но това не е достатъчно и до ноември Арзо тежи само 25 килограма.

Дотогава повечето от парите им изчезват за наем и частни медицински сметки.

„Тук сме финансово разбити. Каквото имахме, го похарчихме“, споделя братът на Арзо Ахамад - 27-годишен журналист, застрашен от талибаните поради професията си.

„Не плача пред нея, но я целувам и плача, докато спи през нощта, за нейното бъдеще, за нейното лечение, за да може да преживее състоянието си“, споделя той през 2023 година.

 
„Мрачно бъдеще и риск от смърт“: Афганистанска журналистка, подсъдима в Русия, може да бъде депортирана

Часове след излъчването на историята на Арзо по Си Ен Ен миналия декември пристига имейл с предложение за помощ - организация с нестопанска цел доброволно да предостави медицински грижи при условие, че името ѝ няма да бъде публикувано поради потенциални последици в Пакистан заради подпомагане на афганистанец, който пребивава незаконно в страната.

Снимка: iStock

„Тя беше между 20 и 22 кг, когато я видяхме. Един грип, настинка или друг вид инфекция можеха да я убият. Тя беше дошла при нас с инвалидна количка и беше прикована към легло“, казва лекарят, лекувал Арзо.

Лекарите казват на нейните братя и сестри да увеличат приема на калории три пъти, така че тя да бъде достатъчно силна за първата си медицинска процедура - ендоскопско изследване, което разкрива сериозно увреждане на хранопровода ѝ - той почти се е бил затворил, правейки невъзможно храненето. Лекарите успяват бавно да го разширят.

„В продължение на около два месеца, с множество поетапни процедури, успяхме да го отворим до момент, в който тя можеше да яде през устата“, казва лекарят пред Cи Ен Ен.

Братът на Арзо Ахамад изпраща на Си Ен Ен редовни съобщения в WhatsApp.

Арзо не е виждала съучениците си, откакто талибаните забраняват средното образование за момичетата, след като завзеха властта през август 2021 г.

В момент на скръб за приятелите и живота, който обича, тя взема батерията, използвана от семейството ѝ за захранване на дома им, и изпива съдържанието й. Сестра й Махса я намира и успява да бръкне в гърлото ѝ, за да повърне.

„Когато я попитах защо е направила подобно нещо, отговорът ѝ беше сърцераздирателен“, казва Махса. Арзо ѝ била казала „Тези животи не струват нищо“.

Махса също губи всичко с превземането на талибаните. Тогава е на 22 години и има амбиции да стане дизайнер на рокли или да работи в салон за красота, но тези възможности също скоро са прекратени.

Над 15 млн. души в Афганистан страдат от остър недостиг на храна

„Когато отидох в Кабул, се записах в шивашка програма. В продължение на три месеца обаче живях в постоянен страх, тъй като талибаните всеки ден посещаваха нашата работилница и ни критикуваха, че не носим хиджаб. В крайна сметка ни принудиха да затворим работилницата“, казва тя.

През юли 2023 година талибаните наредиха салоните за красота да затворят. Вместо да работи, Махса се оказва в Пакистан, като се грижи за Арзо, която изпитва постоянни болки без лекарства, които да облекчат страданието ѝ.

 

Снимка: iStock

Лечението на Арзо им позволява да мислят за бъдещето си и за първи път от години те виждат възможността за по-добър живот.

„Моето послание към всички момичета в Афганистан, които не могат да продължат образованието си или да ходят на училище, е да останат силни и да не губят надежда“, казва Арзо.

Докато талибаните са на власт, Арзо не иска да се връща в Афганистан, но тя и нейните братя и сестри не са желани в Пакистан.

Миналия октомври Исламабад дава един месец на около 1 милион афганистански мигранти без документи да напуснат страната или да бъдат арестувани и депортирани.

Арзо осъзнава колко е щастлива, че е жива и казва, че е готова да отиде навсякъде, където може да продължи образованието си, за да стане лекар като тези, които спасяват живота й.

Снимка: iStock

„Наистина благодаря на всички лекари от дъното на сърцето си. Посланието ми към моите приятели е да бъдат търпеливи. Един ден талибаните ще напуснат Афганистан и ние ще можем да преследваме нашите цели“, казва момичето.

Но дотогава жените и момичетата живеят в задушаваща тишина, където талибаните са издали най-малко 52 нови указа от миналия юни, затягайки контрола си върху женското население, показва докладът на ООН.

„Трябва да шокира всички нас, че има държава на тази планета, която отказва на момичетата достъп до образование след шести клас, която отказва на жените достъп до повечето платени работни места“, казва Хедър Бар, асоцииран директор по правата на жените в Human Rights Watch.

Женският свят, който се срути: Афганистанките и животът им единствено вкъщи

„Жените не могат да ходят в парка. Те не могат да се разхождат на слънце, не могат да се упражняват; не могат да спортуват – не могат да правят всички тези неща, които те карат да се чувстваш човек“, казва още тя.

„Дипломатическата ангажираност по отношение на това да накараме талибаните да зачитат правата на жените е 100-процентов провал. Нищо не е постигнато. И така, сега е време да поговорим за други стратегии“, казва тя.

В доклада си специалният докладчик на ООН Бенет също подкрепя призивите апартейдът между половете да бъде наказуемо престъпление и прогнозира дистопично бъдеще за жените и момичетата, ако светът не предприеме действия.

„Оставена без контрол, институционализираната система на талибаните за потисничество между половете ще стане по-здрава, тъй като онези, които ѝ се съпротивляват, страдат от все по-голямо насилие, тъй като спомените за женските модели за подражание и представите за женската независимост избледняват и докато новите поколения се отглеждат и радикализират в общество, което не поставя под съмнение неговата дехуманизация и експлоатация на жени и момичета“, пише Бенет.

Афганистанка: Иска ми се Бог да не беше създавал жените

Арзо не иска такъв живот за себе си, за сестра си или за жените и момичетата, които все още са в Афганистан.

Тя учи английски с надеждата, че един ден скоро ще може да напусне Пакистан и да отиде в безопасна страна.

„Не знам какво крие бъдещето, но докато съм в Пакистан, ще продължа с уроците си. Решен съм да постигна целите си… Сега не се страхувам от нищо“, заявява момичето.