“Преди два месеца беше последният път, когато успях да купя мляко за бебето си. Обикновено напълвам шишето за хранене с чай. Или накисвам хляб в чай и след това я храня с него“. Това коментира пред Би Би Си афганистанката Сохайла Ниязи, докато седи на пода на къщата си на хълм в източен Кабул.

До дома ѝ няма пътища, тя трябва да се изкачва нагоре по стръмни кални пътеки, покрай които тече канализация.

Сохайла е вдовица, има шест деца, най-малкото ѝ е 15-месечно момиченце на име Хусна Факеери. Чаят, за който говори Сохайла, е това, което традиционно се пие в Афганистан. Приготвя със зелени листа и гореща вода, без мляко или захар. Не съдържа нищо, което да има някаква хранителна стойност за нейното бебе.

Снимка: Ройтерс

Сохайла е един от 10-те милиона души, които са спрели да получават спешна хранителна помощ от Световната хранителна програма на ООН (WFP) през последната година - заради огромен недостиг на финансиране. Това е съкрушителен удар, особено за около два милиона домакинства, управлявани от жени в Афганистан.

Под управлението на талибаните Сохайла казва, че не може да излиза на работа и да храни семейството си.

„Имало е нощи, когато не сме имали какво да ядем. Къде мога да отида да прося по това време на нощта? Децата ми спят гладни и когато се събудят, се чудя какво да правя. Един съсед ни носи малко храна, всяко от децата казва „дай на мен, дай на мен". Опитвам се да разделя това, което имам между всички тях, за да ги успокоя", казва Сохайла.

За да успокои гладното си момиченце, афганистанката ѝ дава и „лекарство за сън“.

„Давам ѝ го, за да не се събуди и да поиска мляко. Нямам мляко, което да ѝ дам. След като ѝ дам лекарството, тя спи от една сутрин до друга, Понякога проверявам дали е жива, или мъртва“, казва Сохайла.

Снимка: Ройтерс

Екипът на Би Би Си разпитва какво е това лекарство. Открива, че това е обикновен антихистамин - лекарство против алергия. Успиването е страничен ефект.

Здравни специалисти коментират, че този продукт е по-малко вреден от транквилантите и антидепресантите, които някои афганистански родители дават на гладните си деца. В по-високи дози лекарството за Хусна може да причини респираторен дистрес - животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с дифузно засягане на белодробния паренхим.

Сохайла споделя, че съпругът ѝ е бил цивилен, убит при кръстосан огън в провинция Панджшир през 2022 г. Той е попаднал в битка между талибанските сили и онези, които се съпротивляват на талибанското управление. След смъртта му тя и семейството на Сохайла стават силно зависимо от помощта, предоставяна от Световната хранителна програма на ООН - брашно, олио и боб.

От организацията обаче казват, че към момента могат да осигурят доставки само на три милиона души - по-малко от една четвърт от тези, които изпитват остър глад.

Сохайла разчита изцяло на дарения от роднини или съседи.

Бебето Хусна е умерено недохранена. То е едно от повече от три милиона деца в Афганистан, страдащи от това състояние. Повече от една четвърт от тях имат най-тежката форма - тежко остро недохранване. Според ООН положението е най-лошото, което някога е било в Афганистан.

И докато недохранването отнема живота на най-малките в страната, помощта, която предотврати колапса на здравеопазването, също трябваше да бъде оттеглена.

Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) плащаше заплатите на здравните работници и финансираше лекарства и храна в повече от 30 болници. Това беше спешна мярка, приложена след промяната на режима през 2021 г.

Сега за тази помощ също няма ресурес и тя е оттеглена от повечето здравни заведения, сред тях е единствената детска болница в Афганистан.

„Сега заплатите на лекарите и медицинските сестри идват от правителството. На всички обаче заплатите са намалени наполовина“, коментира д-р Мохамад Икбал Садик, който е назначен от талибаните за директор на болницата.

Лечебното заведение затвори и амбулаторното си отделение и предоставя услуги само за тези, които трябва да бъдат приети в него.

Отделението за недохранване е пълно и в много дни се налага да поместят повече от едно дете на легло.

В ъгъл на една от стаите 14-месечно момиченце стои право. Тежи колкото новородено бебе, малкото ѝ лице е набръчкано като на много по-възрастен човек.

До нея е Мохамад Шафи. На 18 месеца той тежи половината от това, което трябва. Баща му е бил талибански боец, убит при пътен инцидент. Майка му умира заради заболяване.

Когато екипът на Би Би Си преминава покрай леглото му, възрастната баба на Мохамат - Хаят Биби, отива при него с изумен вид, искайки да разкаже историята си.

Тя казва, че талибаните са помогнали внукът ѝ да постъпи в болницата, но не знае как ще се справят.

„Разчитам на Божията милост. Съвсем съм се изгубила. Самата аз се боря. Главата ме боли толкова много, че имам чувството, че може да експлодира“, споделя Хаят Биби с насълзени очи.

Попитахме главния говорител на талибанското правителство, Забихула Муджахид, какво правят, за да убедят международната общност да предостави повече помощ.

Продължи да четеш